Кучето ми е прекрасно!
Той е голям, красив, умен, усмихва се. Не му пука кой е породист и кой не – за него всички кучета са кучета, сприятелява се бързо и мого рядко се зъби, само ако кучето насреща е лигаво.
Не ревнува от “конкурентни” каузи и не държи сметка дали отделяте повече време и средства за деца или за кучетата. Стига децата да не му се врат в лицето и майките им да не крещят истерично наоколо, той е ок.
Но всичко това не е най-хубавото. Най-хубавото е, че не никога няма да поиска да му обясня, всички неща наоколо, които и на мен са ми непонятни след 28 години, дипломи от няколко елитни учебни заведения, купища прочетени книги и пътувания в чужбина.
Слава богу, той няма да иска да му обясня защо майки чоплят семки в парка, пушат бременни и разпалено коментират как всички трябва да вземем пушки и да избием кучета, котки, цигани, турци, емигранти, всичко което мърда за доброто на техните деца.
Слав богу, той няма да иска да му обясня защо разни хорa смятат, че да се пръска отрова и да се стрелят с ловна пушка по бездомни животни е за доброто на всички. И най-вече – е единственото решение.
Няма да пита как така политиците и медиите ни не си дават сметка, че от думите им зависят животи и всеки път, когато не си свършат работата и експлоатират дадена тема, това застрашава невинни. А ако си дават сметка, още по-лошо.
Как така собствениците на кучета смятат за по-хуманно да изхвърлят вече родени бебета, от това просто да кастрират животното си.
Как някой може да изхвърли котето или кучето си. Как може да го пусне да се качи на улична. Цитирам реален разговор: “И като я забремени какво? Ще ми дойде на врата да ми иска издръжка за бебетата ли?”
Как може да имаш домашно куче, но да искаш уличните да бъдат избити и да твърдиш, че обичаш животните.
И още много други.
Радвам се, че имам куче. Не просто, защото въпреки неясното си потекло е по-малко помияр от повечето хора, а защото не знам как бих обяснила горните на дете.
Всъщност не знам въобще дали искам дете. Не заради кучетата по улиците, заради хората.