След фурора, който книжката „Мили бате!...Писма на един дакел“ предизвика у всичките ми познати малчугани, дойде ред и на „Зелената Жози“. Историята за малкото глупаво жабче Жечка, което иска да стане прочута певица, отново е излязла под перото на Станка Пенчева и представлява урок. Урок за малки и големи, за приятелството и мечтите, урок за сбърканите понятия за света и за истински важното.
Ако сте чели за дакела Джери, със сигурност си спомняте как той изучаваше непознатия свят на село. Е, още с реждането си, Жечка също започва да изучава заобикалящото я в малката селска рекичка. Но… за разлика от Джери, зеленоокото жабче започва да мечтае за кариера, за слава и хубави шарени дрешки като на певиците по телевизията.
Жечка желая най-много от всичко да стане певица. Редовните упражнения й навличат присмех от страна на другите жаби, което си е чиста проба селска простотия! И след като един ден Жечка се разминава на косъм от търбуха на чуждоземния черно-бял импресарио с дълъг клюн, тя решава да се махне завинаги. Къде ще отиде? По големия свят, където талантът й да бъде оценен!
Пътешествието на жабчето с артистичен псевдоним Жози, е изпълнено с безброй перипетии. С помощта на сродната си душа Лейди Фи, малката зеленоочка учи за света на хората, за поезията и за зелената душа. И както в живота няма само хубави неща, Жози открива лошотията у хората и тъгата от смъртта, макар и поднесена по много фин начин от Станка Пенчева.
„Колко светло е край мен!
Добър ден, добър ден!
И цветенца, и тревички
Кимат ми с главички,
Но душата ми зелена
Все напред е устремена!“
Държа да отбележа, че както и в историята за Джери, и тук оформлението на книгата и илюстрациите са много приятни, допълващи по прекрасен начин страхотния текст.
