През миналата седмица нямаше тема, защото бяхме в 88 ОУ и писахме приказки с децата там.
Тази седмица темата е "Недоразбралият" - някой, който не разбира съвсем какво става в приказката и по тази причина дава съвсем различно тълкувание. Може да е чужденец, извънземно или просто някой... много разсеян.
Ето каква прекрасна приказка получихме от Цвета Брестничка:
Как прекарах уикенда“
![]()
Тази седмица темата е "Недоразбралият" - някой, който не разбира съвсем какво става в приказката и по тази причина дава съвсем различно тълкувание. Може да е чужденец, извънземно или просто някой... много разсеян.
Ето каква прекрасна приказка получихме от Цвета Брестничка:
Как прекарах уикенда“
Съчинение по преживяване
Ние си изкарахме супер уикенд. Ходихме на пикник – даже няколко пъти. Тате ни заведе в гората, обаче бързаше за работа, ама нали е най-якият баща на света, ни остави да си играем, докогато си искаме. Прибрахме се посред нощ. Имах само малко ядове с брат ми, защото през цялото време тичаше да търси някакви камъчета, ама той си ми е особен, какво да го правя. После спах като пън, нищо че брат ми го бяха хванали лудите и напираше да излиза по нощите. Добре, че нашите бяха залостили прозорците и вратите, че кой го знае къде щеше да се замота в тъмното. На другия ден тате пак ни заведе в гората, защото видя, че много се забавляваме. Този път мама беше ни сложила и страхотни сандвичи за пикника. Брат ми, нали си пада малко смотан, изрони половината хляб по пътя, ама все пак остана и за дояждане. Много съм горда, че тате ни смята вече за големи и ни остави да се прибираме сами. Ние си се оправяме прекрасно. Вярно, че не си тръгнахме направо за вкъщи, първо малко пошетахме из гората, ама кой би пропуснал такава възможност!? Оказа се, че възрастните, както винаги, са крили от нас най-интересните неща. Насред гората има къщичка от захар, представяте ли си? Сигурно от Зъболекарския съюз са забранили на родителите да казват на децата си за нея. Ние обаче я намерихме и добре похапнахме. И онази бабичка, дето се въртеше наоколо, ми се видя доста разбрана, въобще не се разсмърдя заради изядените курабийки, дори сложи брат ми да си почива в една по-малка къщичка. Аз пък научих няколко много яки рецепти за кексчета, мъфини и домашни бисквити. Толкова много сладки неща направих и изядох, че накрая вече не можех да ги гледам. Ама оная бабичка, въпреки че иначе беше готина, си падаше малко маниячка – все искаше да проверявам дали фурната е достигнала необходимата температура. Накрая й казах да си проверява сама, писна ми. Тя пък като се завря вътре, не излезе. Е, не можех да я чакам цял ден, изкарах брат ми от къщичката за почивки и се прибрахме.
Никога не съм имала по-хубав уикенд. За следващия ще помоля тате да ни заведе на оня остров, дето ни разправяше за него онзи, еднокракия с папагала, забравих му името.
