Имам малък опит в психонавjиката, защото тя не е самоцел за мен. Смятам, че човек трябва да изследва и да надхвърля/разширява границите на съзнанието си, но за да има смисъл, трябва да си готов, да си съзрял за пътуването. И е много важно да имаш водач - по-опитен от теб психонавт, който да е до теб, да те напътства при трудни моменти в пътуването, недай боже, да трябва да помага при лошо пътуване, изобщо да бди над теб. Не Учител, а именно Водач. Без Водач пътуването може да е ужасяващо. Аз добре знам какво е това.
Вторият път когато пуших джойнт, нямах водач. Е, и досега смятам, че марихуаната беше някакво менте - мъничко трева, накисната в разтвор от сънотворни или всякакъв евтин и достъпен психошит (психолайна) и изсушена след това. Нарича се "друсана трева". Преживянането беше отврат. Светът около мен започна да се разпада на отделни части/слоеве, несвързани помежду сш. Пространството стана огромно и плашещо. Аз не можех да се ориентирам в него и непрекъснато се плашех, че ходя без цел и посока и че ще се загубя, но всъщност осъзнавах, като гледах обстановката около мен, че си вървя точно накъдето съм решила. Светът беше и безцветен. Не чернобял, а просто безцветен. Реалните неща около мен имаха само малко по-голяма плътност от въздуха, всичко и всички бяха призрачни, като сенки. Което само усилваше чувството ми за нереалност. Най-лошото беше, че съзнавах тази нереалност. И тя ме плашеше безумно. Защото се боях неистово, че полудявам. Знаех, че това, което изпитвам, чувствам, мисля, е от тревата, но то бе толкова силно и обгръщащо и проникващо до мозъка на костите ми, че се боях, че никога няма да свърши, защото полудявам. А обективно погледнато двамата души, които потърсих, за да имам някаква опора в тази ми лудост, ми казват, че съм се държала съвсем нормално, с изключение на това, че съм говорила глупости за разпадащ се свят, нереалност, сенки, призрачност - изобщо за всичко, което написах досега.
Ако имах водач, или просто по-опитен, вярвам, че нямаше да се чувствам толкова самотна, захвърлена, изоставена в лудостта и той щеше да знае начин как да ме изкара оттам. Даже аз по-късно открих, че инжекция мускулно с диазепам премахва всичката откаченост. Или двойна доза приспивателно през устата.
Както и да е. Разказах този кошмар - а той БЕШЕ такъв НАИСТИНА - за да илюстрирам колко не е добре да пътешестваш отвъд съзнанието си сам. Да оставим насдтрана съвсем явните опасности, които дебнат при ЛСД. С него в никакъв случай не бива сам. Може да се хвърлиш от прозореца в опит да полетиш, защото знаеш, че можеш да летиш.
Да се върна на темата. Защото всичко дотук беше предисловие.Реших да пътувам с DXM. Той се продава свободно като основна съставка в сироп за кашлица. Научното му име е декстрометорфан или накратко DXM. Той е психоактивно вещество, което спада към групата на т.н. дисоциативни анестетици (наред с кетамин и PCP). Използва се в медицината от около половин век и в момента е един от най-мощните психеделици, които се продават свободно по аптеките.В България декстрометорфан хидробромид е одобрен за приложение в медицината и влиза в състава на лекарствата Рино Фервекс и Демефан. Демефан от своя страна е идеален DXM продукт. Продава се под формата на сироп за суха кашлица в шишенца от по 100 ml. Концентрацията на DXM е сравнително добра (3,42mg/ml) и няма други активни съставки. Помощните вещества също са безвредни в големи количества и сиропът не съдържа захар (която може да бъде проблем в комбинация с DXM). Отскоро са подобрили и вкуса му, който вече е шоколадов (което обаче съвсем не предотвратява гаденето при поглъщането му). Демефан се продава без рецепта във всяка аптека.DXM се приема перорално (възможно е и интравенозно, но няма особено приложение).
Един трик за намаляване на някои странични ефекти и леко усилване (и изменение) на психоактивния ефекта е дозата да се приеме на два пъти т.е. първо се изпива 1/3 от количеството за желаното плато и около 40 мин. по-късно се изпиват останалите 2/3. Няма детайлно да обяснявам как точно действа това в организма, но да кажем, че по този начин се влияе върху метаболизма на DXM. Други препоръки за намаляване на страничните ефекти са 24 часа преди приемането на DXM да се яде само лека вегетарианска храна, а 4 часа преди приемането му да не се яде нищо и да се поемат течности. За да намалят гаденето, някои хора пият 1-2 таблетки дименхидринат час преди DXM-a.
Преди да се опише определянето на дозата, трябва да се спомене, че, макар и малко (5%-10%), съществуват хора, които нямат ензима, разграждащ DXM. В резултат на това една доза DXM при тях предизвиква няколко пъти по-силен ефект от обичайно, който може да продължи с дни след приемането на DXM. Затова първия път всеки трябва да бъде изключително предпазлив при употребата на DXM, преди да се убеди, че не е от тази група хора.
Прието е дозите DXM да се делят на четири нива наречени плата (вж. ефект). Нужното количество DXM се определя спрямо теглото на “пациента”.
Ефектът на DXM обикновено трае 6-8 часа. Първите симптоми се проявяват 30-60мин след поглъщането му, а до Т+2:00 вече ефектът е в пълна сила. Действието на DXM може да бъде много различно в зависимост от дозата. По-долу е описан ефекта на всяко плато.
Е, никакви плата, даже първо плато не достигнах. А излочих почти цяло шише. Разбира се, не веднага наведнъж, защото описанието ме накара да съм предпазлива, но когато препоръчаната доза не подейства, пих втори път. После пих, докато почти привърших шишето.
Не зная защо стана така. Помислих си да не са ми пробутали изветрял демефан - ама знам, че това е нелепо. По-логично ми изглежда, че имам по-особен метаболизъм. А най-вероятна причина ми се струва, че са антидепресантите, които пия. Страдам от клинична депресия (май съм писала това някога тук) и от 8 години пия редовно антидепресанти. Те ме направиха и ме правят пълноценен човек. Откакто ги пия, не съм имала депресивен епизод, а преди това бяха редовни - на година-две по един. Та си мисля, че антидепресантите по някакъв начин са неутрализирали действието на DXM.
Не вярвам, че някой от четящите блога ми има опит в психонавтиката. Но ако има, ще ми е интересно да сподели. Всъщност един виден психонавт - Глигуна, едно време ме четеше, ама знам ли сега...
![]()
Вторият път когато пуших джойнт, нямах водач. Е, и досега смятам, че марихуаната беше някакво менте - мъничко трева, накисната в разтвор от сънотворни или всякакъв евтин и достъпен психошит (психолайна) и изсушена след това. Нарича се "друсана трева". Преживянането беше отврат. Светът около мен започна да се разпада на отделни части/слоеве, несвързани помежду сш. Пространството стана огромно и плашещо. Аз не можех да се ориентирам в него и непрекъснато се плашех, че ходя без цел и посока и че ще се загубя, но всъщност осъзнавах, като гледах обстановката около мен, че си вървя точно накъдето съм решила. Светът беше и безцветен. Не чернобял, а просто безцветен. Реалните неща около мен имаха само малко по-голяма плътност от въздуха, всичко и всички бяха призрачни, като сенки. Което само усилваше чувството ми за нереалност. Най-лошото беше, че съзнавах тази нереалност. И тя ме плашеше безумно. Защото се боях неистово, че полудявам. Знаех, че това, което изпитвам, чувствам, мисля, е от тревата, но то бе толкова силно и обгръщащо и проникващо до мозъка на костите ми, че се боях, че никога няма да свърши, защото полудявам. А обективно погледнато двамата души, които потърсих, за да имам някаква опора в тази ми лудост, ми казват, че съм се държала съвсем нормално, с изключение на това, че съм говорила глупости за разпадащ се свят, нереалност, сенки, призрачност - изобщо за всичко, което написах досега.
Ако имах водач, или просто по-опитен, вярвам, че нямаше да се чувствам толкова самотна, захвърлена, изоставена в лудостта и той щеше да знае начин как да ме изкара оттам. Даже аз по-късно открих, че инжекция мускулно с диазепам премахва всичката откаченост. Или двойна доза приспивателно през устата.
Както и да е. Разказах този кошмар - а той БЕШЕ такъв НАИСТИНА - за да илюстрирам колко не е добре да пътешестваш отвъд съзнанието си сам. Да оставим насдтрана съвсем явните опасности, които дебнат при ЛСД. С него в никакъв случай не бива сам. Може да се хвърлиш от прозореца в опит да полетиш, защото знаеш, че можеш да летиш.
Да се върна на темата. Защото всичко дотук беше предисловие.Реших да пътувам с DXM. Той се продава свободно като основна съставка в сироп за кашлица. Научното му име е декстрометорфан или накратко DXM. Той е психоактивно вещество, което спада към групата на т.н. дисоциативни анестетици (наред с кетамин и PCP). Използва се в медицината от около половин век и в момента е един от най-мощните психеделици, които се продават свободно по аптеките.В България декстрометорфан хидробромид е одобрен за приложение в медицината и влиза в състава на лекарствата Рино Фервекс и Демефан. Демефан от своя страна е идеален DXM продукт. Продава се под формата на сироп за суха кашлица в шишенца от по 100 ml. Концентрацията на DXM е сравнително добра (3,42mg/ml) и няма други активни съставки. Помощните вещества също са безвредни в големи количества и сиропът не съдържа захар (която може да бъде проблем в комбинация с DXM). Отскоро са подобрили и вкуса му, който вече е шоколадов (което обаче съвсем не предотвратява гаденето при поглъщането му). Демефан се продава без рецепта във всяка аптека.DXM се приема перорално (възможно е и интравенозно, но няма особено приложение).
Един трик за намаляване на някои странични ефекти и леко усилване (и изменение) на психоактивния ефекта е дозата да се приеме на два пъти т.е. първо се изпива 1/3 от количеството за желаното плато и около 40 мин. по-късно се изпиват останалите 2/3. Няма детайлно да обяснявам как точно действа това в организма, но да кажем, че по този начин се влияе върху метаболизма на DXM. Други препоръки за намаляване на страничните ефекти са 24 часа преди приемането на DXM да се яде само лека вегетарианска храна, а 4 часа преди приемането му да не се яде нищо и да се поемат течности. За да намалят гаденето, някои хора пият 1-2 таблетки дименхидринат час преди DXM-a.
Преди да се опише определянето на дозата, трябва да се спомене, че, макар и малко (5%-10%), съществуват хора, които нямат ензима, разграждащ DXM. В резултат на това една доза DXM при тях предизвиква няколко пъти по-силен ефект от обичайно, който може да продължи с дни след приемането на DXM. Затова първия път всеки трябва да бъде изключително предпазлив при употребата на DXM, преди да се убеди, че не е от тази група хора.
Ефектът на DXM обикновено трае 6-8 часа. Първите симптоми се проявяват 30-60мин след поглъщането му, а до Т+2:00 вече ефектът е в пълна сила. Действието на DXM може да бъде много различно в зависимост от дозата. По-долу е описан ефекта на всяко плато.
- I плато – характеризира се с лека промяна във възприятията, различна при различните хора, еуфория, замайване, усилени емоции, лек стимулантен ефект, възможно е леко изкривяване на времето и пространството, странно усещане за гравитацията. Слушането на музика или гледането на филм могат да бъдат приятни. На първото плато човек свободно може да комуникира и трудно може да се забележи, че е вземал нещо.
- II плато – най-често са налице повечето от характеристиките на първото плато, но измененията във възприятията са значително по-големи. Звуците вече не са по-приятни а по-скоро накъсани или изкривени. За разлика от първото плато, започват да настъпват и визуални промени, най-характерната от който е невъзможно за фокусиране, водещо до раздвояване на погледа. Пространството е изкривено, някои описват зрителни ефекти като анимационен филм на бавен кадър. Възможни са халюцинации при затворени очи, които по-скоро представляват визуализации на спомени, ярко въображение и т.н. Дисоцияцията на това плато е доста по-силна. Координацията и моторните функции са нарушени, говорът също (забавен, с чести лапсоси от всякакъв вид).
- Преходна фаза – това е рядък феномен, който някои хора преживяват при преминаване от второ на трето плато (и понякога от трето на четвърто). Той може да се състои в пълно откъсване от външния свят; информацията постъпваща от сетивата или напълно прекъсва или изключително се изкривява до фрактални модели. Всичко това може да бъде съпътствано с пълно объркване и дори болка. Това се случва при малко хора, но трябва да се има предвид.
- III плато – докато ниските плата (I и II) могат да бъдат използвани за развлечение, високите плата са най-вече за истинските изследователи. Това е така, тъй като страничните ефекти са по-силни, а психоактивният ефект е вече достатъчно силен (+++), за да са възможни и ужасяващи bad trips при неопитните. Най-добре е пътувания към високите плата да са осъществяват под наблюдението на някой трезвен приятел. Зрението е изкривено – фокусирането е съвсем невъзможно, обектите са размазани и неясни. Промените в слуха наподобяват лош касетофонен запис, което обикновено прави слушането на музика неприятно. Движението е затруднено, говорът много объркан, вече възприемането на реч също е трудно и объркано. Легнали със затворени очи, много хора напълно се дисоциират и се отдават на ярки халюцинации и извънтелесни преживявания. Възможни са и други психеделични феномени като загуба на егото, припомняне на минали животи, усещане за прераждане. Краткотрайната памет е силно увредена; обикновено има много части от трипа, които човек не си спомня в последствие.
- IV плато – четвъртото плато е опасна зона, към която никой не трябва да се насочва без да е изчел повече литература за DXM, да има стабилен опит с психеделиците, трезвен човек до себе си и достъп до болница. Тук обикновено се губи напълно контакта с тялото, което често води до NDE (преживяване на близост до смъртта). Информацията за това плато е оскъдна, а рисковете са твърде големи.
Е, никакви плата, даже първо плато не достигнах. А излочих почти цяло шише. Разбира се, не веднага наведнъж, защото описанието ме накара да съм предпазлива, но когато препоръчаната доза не подейства, пих втори път. После пих, докато почти привърших шишето.
Не зная защо стана така. Помислих си да не са ми пробутали изветрял демефан - ама знам, че това е нелепо. По-логично ми изглежда, че имам по-особен метаболизъм. А най-вероятна причина ми се струва, че са антидепресантите, които пия. Страдам от клинична депресия (май съм писала това някога тук) и от 8 години пия редовно антидепресанти. Те ме направиха и ме правят пълноценен човек. Откакто ги пия, не съм имала депресивен епизод, а преди това бяха редовни - на година-две по един. Та си мисля, че антидепресантите по някакъв начин са неутрализирали действието на DXM.
Не вярвам, че някой от четящите блога ми има опит в психонавтиката. Но ако има, ще ми е интересно да сподели. Всъщност един виден психонавт - Глигуна, едно време ме четеше, ама знам ли сега...
