Аз съм от т.нар природозатщитници и кучкари. Вкъщи имам ог години 3 кучета, спасени от улицата, мили са ми, снимките им и историите им има назад в блога. Затова сегашната истерия на тема "да избием бездомните кучета" ме влудява. Ужасна трагедия е, че загина човек, нахапан от кучета. Да, прави са хората да крещят "кой е виновен?" Но хората не знаят, че първият виновен е общината, която години наред усвоява немалко средства за регулиране на популацията, които потъват в неизвестни джобове.
По-страшното за нас, хората като вид е, че същите хора пет пари не дават, прочитат или минават безучастно когато видят новина, че бременна е изхвърлила новороденото си дете в кофата, на боклука, или че родител е пребил до смърт 2-3 годишно дете. Само за последната година подобни съобщения са десетина. Обществена истерия, сравнима с днешната кучешка за нахапания професор, нямаше. Може би защото за разлика от професора, жертвите са ромски дечица или дечица на лумпени, на социални отрепки. Но с какво животът на тези дечица е по-долу от този на един професор?
Съжалявам да го кажа - съжалявам заради трагично отишлия си човек - но реакциятаа за смъртта му е индикатор колко е сбъркано обществото ни, колко сме сбъркани ние... Само за илюстрация погледнете заглавията на новините, чуйте анонсите на водещите - "изядоха професор". Тоест - ако е обикновен човек, да го ядат, кво ни пука...
Затова - за де се сетим, че хората сме в основата и на доброто и на злото, препубликувам Събина Панайотова:
![]()
Днес измежду всичките коментари за кучета попаднах на изнервена жена, цитирам по памет:
“Айде стига вече с тая питбулка! Писна ми да слушам за нея, жена да беше родила 10, нямаше толкова да говорите! Тя не ме интересува, не искам да има кучета на улиците. “
Което разбира се ме амбицира да ви представя въпросната питбулка – Реджина, лично и от близо. Всъщност ако наистина ви интересува защо има кучета по улиците на София и какво точно правят така плютите кучкари, Реджина ви интересува. Нейната история ясно отговаря и на двата въпроса.
Реджина се появява край НДК през зимата. Домашна, некастрирана, изхвърлена на улицата. Някак оцелява и става част от местната глутница. Малко домашни успяват. Повечето умират, биват прибрани от хора, които търсят стопаните им, често неуспешно, или ги продават за разплод. Често се озовават в приют, ако имат късмет в Богров, където биват кастрирани, чипирани и презадомени. Дори и за един ден на улицата обаче некастрирано куче може да остави поколение – минимум 1 до 12 бебета.
Докато кучкарите реагират, Реджина в крайна сметка забременява и ражда 10 бебета. Различни хора я хранят, накрая няколко момичета с помощта на АРС успяват да хванат нея и бебетата и да ги приберат в приемен дом.
Лирическо отклонение: Бебета се приемат в Богров чак след 3та ваксина и то ако има място. Казвам го, за да обясня защо са в приемен дом, а не в приюта и да се знае, защото най-честия разговор по телефона в офиса на АРС е: “Има тука едни бебета, елате да ги вземете! Ама как така няма да ги вземете, вие каква организация, която помага на животни сте!”. Бебетата влизат след трета ваксина за тяхно собствено добро и за да бъдат всички защитени от възможните заболявания.
Реджина и бебетата все още са в приемен дом. Имат нужда от пари – храна, ваксини и прочие; приемни домове и осиновители. Ако искате да им помогнете, в “Добро хрумване” на ул. Княз Борис I 125 има страхотни торби, великденска украса и други, средствата от които отиват за тях. Няма пари от данъците ви, от Евро програми и всякакви дивотии. 11те се отглеждат само с пари от дарения на хора, на които им пука.
Малко снимки на бебетата, може пък някое да е вашето. Не са всичките.
![]()
Повече подробности за Реджина и сие в темата им в Dog.bg. Ако разровите ще намерите още десетки подобни случаи.
Да, тези 10 сладки бебета можеха да са на улицата и да, след 6 месеца щяха да започнат и те да раждат. И да, някое от тях можеше да ухапе човек. Но не, нито Реджина нито бебетата ѝ са виновни за това, че да бъдат евтаназирани. Обаче никога няма да разберем кой е виновен защото в София задължитленото чипиране започна от януари, а дори и да имаше чип, няма общ регистър (трябвало да е готов през 2008). Никога няма да разберем кой е изхвърлил Реджина, но същият най-вероятно вече има друго куче, 100% и то не е кастрирано, много вероятно и то да се окаже на улицата. И то също няма да е виновно. Други неразрешени въпроси освен регистъра тук.
Та така, скъпи читатели, се появяват уличните кучета. И може да наливаме пари в евтаназия до края на света, докато няма задължителна кастрация и контрол над развъждането, винаги ще има някоя нова Реджина изхвърлена на улицата и винаги ще има улични.
*всички снимки са на Елена Топлийска, която е приемен родител на всички 11 герои.![]()
По-страшното за нас, хората като вид е, че същите хора пет пари не дават, прочитат или минават безучастно когато видят новина, че бременна е изхвърлила новороденото си дете в кофата, на боклука, или че родител е пребил до смърт 2-3 годишно дете. Само за последната година подобни съобщения са десетина. Обществена истерия, сравнима с днешната кучешка за нахапания професор, нямаше. Може би защото за разлика от професора, жертвите са ромски дечица или дечица на лумпени, на социални отрепки. Но с какво животът на тези дечица е по-долу от този на един професор?
Съжалявам да го кажа - съжалявам заради трагично отишлия си човек - но реакциятаа за смъртта му е индикатор колко е сбъркано обществото ни, колко сме сбъркани ние... Само за илюстрация погледнете заглавията на новините, чуйте анонсите на водещите - "изядоха професор". Тоест - ако е обикновен човек, да го ядат, кво ни пука...
Затова - за де се сетим, че хората сме в основата и на доброто и на злото, препубликувам Събина Панайотова:
Винаги ще има някоя Реджина
Днес измежду всичките коментари за кучета попаднах на изнервена жена, цитирам по памет:
“Айде стига вече с тая питбулка! Писна ми да слушам за нея, жена да беше родила 10, нямаше толкова да говорите! Тя не ме интересува, не искам да има кучета на улиците. “
Което разбира се ме амбицира да ви представя въпросната питбулка – Реджина, лично и от близо. Всъщност ако наистина ви интересува защо има кучета по улиците на София и какво точно правят така плютите кучкари, Реджина ви интересува. Нейната история ясно отговаря и на двата въпроса.
Реджина се появява край НДК през зимата. Домашна, некастрирана, изхвърлена на улицата. Някак оцелява и става част от местната глутница. Малко домашни успяват. Повечето умират, биват прибрани от хора, които търсят стопаните им, често неуспешно, или ги продават за разплод. Често се озовават в приют, ако имат късмет в Богров, където биват кастрирани, чипирани и презадомени. Дори и за един ден на улицата обаче некастрирано куче може да остави поколение – минимум 1 до 12 бебета.
Докато кучкарите реагират, Реджина в крайна сметка забременява и ражда 10 бебета. Различни хора я хранят, накрая няколко момичета с помощта на АРС успяват да хванат нея и бебетата и да ги приберат в приемен дом.
Лирическо отклонение: Бебета се приемат в Богров чак след 3та ваксина и то ако има място. Казвам го, за да обясня защо са в приемен дом, а не в приюта и да се знае, защото най-честия разговор по телефона в офиса на АРС е: “Има тука едни бебета, елате да ги вземете! Ама как така няма да ги вземете, вие каква организация, която помага на животни сте!”. Бебетата влизат след трета ваксина за тяхно собствено добро и за да бъдат всички защитени от възможните заболявания.
Реджина и бебетата все още са в приемен дом. Имат нужда от пари – храна, ваксини и прочие; приемни домове и осиновители. Ако искате да им помогнете, в “Добро хрумване” на ул. Княз Борис I 125 има страхотни торби, великденска украса и други, средствата от които отиват за тях. Няма пари от данъците ви, от Евро програми и всякакви дивотии. 11те се отглеждат само с пари от дарения на хора, на които им пука.
Малко снимки на бебетата, може пък някое да е вашето. Не са всичките.
Повече подробности за Реджина и сие в темата им в Dog.bg. Ако разровите ще намерите още десетки подобни случаи.
Да, тези 10 сладки бебета можеха да са на улицата и да, след 6 месеца щяха да започнат и те да раждат. И да, някое от тях можеше да ухапе човек. Но не, нито Реджина нито бебетата ѝ са виновни за това, че да бъдат евтаназирани. Обаче никога няма да разберем кой е виновен защото в София задължитленото чипиране започна от януари, а дори и да имаше чип, няма общ регистър (трябвало да е готов през 2008). Никога няма да разберем кой е изхвърлил Реджина, но същият най-вероятно вече има друго куче, 100% и то не е кастрирано, много вероятно и то да се окаже на улицата. И то също няма да е виновно. Други неразрешени въпроси освен регистъра тук.
Та така, скъпи читатели, се появяват уличните кучета. И може да наливаме пари в евтаназия до края на света, докато няма задължителна кастрация и контрол над развъждането, винаги ще има някоя нова Реджина изхвърлена на улицата и винаги ще има улични.
*всички снимки са на Елена Топлийска, която е приемен родител на всички 11 герои.
