хубаво е
че наистина интересният и важен
репортажен филм на камелия петрова
за който става въпрос
в цитираната статия на митко новков от вестник култура
може и да се гледа:
Културата не е приоритет на телевизиите. Особено частните. В националната все пак изглежда имат идея за това, че екранът не трябва единствено да бъде забавен, че има и други длъжности. „Библиотеката“, „Денят започва с култура“, „Рецепта за култура“, донякъде „Кино еспресо“ – това са все предавания, в които изкуството и културата присъстват осезаемо и компетентно. Съвсем иначе е при частниците – bTV се отказа отдавна от българската култура, подменяйки я с шоу, Нова телевизия изобщо не си е правила труда да се захваща с такива теми, а в сутрешния блок на ТВ 7 водещата след 9.00 Жана (бивша адреналинка), която първоначално щеше да покрива „минутите за култура“, беше направо жалка, след което си влезе в подходящото скудоумно амплоа – „Сладки приказки“ и „Тайната на щастието“. Културата като телевизионна тема се оказва костелив орех, чупи зъби, особено ако са тъпи.
Предизвикателство… Затова се изненадах, когато по ТВ „Европа“ видях филм-репортаж, който се занимаваше именно с култура (реформата в театъра, нали сме в навечерието на Деня на театъра) по един интелигентен, премерен и информиран начин. Оказа се, че предаването е част от студентската програма на ТВ „Европа“ – от телевизията са предоставили програмно време на студентската телевизия „Алма Матер“ да излъчва свои продукции. Тази, която гледах, се наричаше „Зимната приказка“ на българския театър“, а неин автор е Камелия Петрова.
Героите в тази „Зимна приказка“ са режисьорката Маргарита Младенова и актьорът и режисьор Сава Драгунчев – директно, и министърът на културата Вежди Рашидов – индиректно. Ясно е защо вторият присъства задочно – със сигурност е решил, че в едно толкова „незначително“ публично място няма какво да прави и вероятно е отказал да се срещне с екипа на предаването. Но телевизионните му изяви (особено около старта на театралната реформа) бяха достатъчно многобройни, за да се извлече от тях неговата идея за това що е култура. Идея семпла – културата трябва да се продава, независимо от цената. Съвсем различно от думите на Маргарита Младенова, която – съвсем справедливо - посочи, че онази култура, която се продава, няма нужда от подкрепа, тъй като пазарът така или иначе я държи, а от подкрепа има другата, към която пазарът е безразличен и дори враждебен. Защото ясно е (тук вече се намесва Сава Драгунчев): след като има в обществото хора, на които театърът им е важен като социална потребност, това значи, че за тези хора трябва да се осигурят условия да удовлетворяват тази своя потребност. Но театър, различен от обикновените забавления и смешки; както отбелязва в предишния брой на „Култура“ Виолета Дечева: „Навиците на гледане, особено през последното десетилетие, се оформиха от кодовете на забавлението, не от търсенето на аналогии между сцена и зала. Театърът се настрои към тях, не си формира публика, която да „разчита” по-сложни кодове“. Въпросът иде именно за формиране на публика, само че това формиране не може да става и не е единствено задача на театъра, телевизията също може да заеме в този процес съществено място. Стига да иска… Изглежда, обаче, че не иска и в това е огромният кусур на българските телевизии, особено частните – те се свличат до (без)културното равнище на своята публика, вместо да въздигат културното равнище на своята публика. Нека да е просташко, важното е да е рейтингово…
Предавания като „Зимна приказка“ за българския театър“ показват, че може да има и друг телевизионен подход към културата, различен от миманса, който обикновено й отреждат. Проблемът е, че този подход на големите телевизии не им е важен – те предпочитат жълтото и несмисленото. Като Гала,например, която 15 минути разисква въпроса е ли Андрей Слабаков влязъл в конфликт с шофьор на Глория или не. А още по-големият проблем е, че когато талантливи млади хора влязат в телевизионната месомелачка, тя ги превръща в свое подобие. Защото ако не се превърнат – изхвърля ги… Най-безмилостно и хладнокръвно…
Митко Новков