Излезе оценката на IREX за медиите в България. Пореден от серия доклади:
- IREX 2012 | Bulgaria Report
- Press Freedom Index 2001-2012| RWF
- БХК Доклад 2011, частта за свободата на изразяване - тук.
- Прозрачност без граници | National Integrity System2011
- Freedom House | Bulgaria Report|
- US State Department| Bulgaria 2010 Report, Media , (очаква се 2011)
- ОSCЕ | Bulgaria Report Media and Elections (2012 – за избори 2011)
- OSI Financial Crisis in the Media | Bulgaria Report
- Индекс на настигането; Новите настигат старите по индекс на медийна свобода: не и България
- Фондация Медийна демокрация | Медии 2011 (1 март 2012)
Изводите се повтарят, предпазливостта изчезва, оценките за купуване и продаване са допълнени с квалификацията охотно: редакторите активно и охотно налагат ограничения, позволявайки продажба на новинарско съдържание на политици и корпоративни спонсори.
Към това – както посочват и други анализи и публикации:
- Съществува нарастващо усещане на гражданите за отдалечаване на медиите от основната им функция: да информират.
- Има медии, създадени (или овладени) за да бъдат инструмент на властта или инструмент за натиск. Ако при това се финансират чрез средствата на държавните предприятия, проблемът е сериозен.
- Уязвимостта и податливостта на журналистиката на натиск и влияния от страна на държавата се засилва от факта, че държавата разпределя публичен ресурс и държи законодателните лостове. В условията на членство в ЕС държавата отделя средства от бюджета или средства от европейски програми за различни информационни кампании. Колкото повече на брой различни медии контролира едно лице, толкова нарастват шансовете за достъп до публичен ресурс. Когато медийната собственост не е прозрачна, анализът на действителните бенефециенти е труден.
- Осъществява се съзнателна, системна, открита, активна, охотна интервенция в полза на политически и корпоративни интереси – включително в полза на издатели, които имат друг основен бизнес - при създаването на съдържание (по-специално новини). В резултат на това гражданите са изложени на ограничена информация, тъй като важни социални, икономически, политически и културни въпроси остават непредставени в медиите. Открито се говори за недосегаеми и теми-табу. Стесняват се зоните на свободното слово.
- Медиите не изпълняват функцията си на демократичен форум за обсъждане на важни за обществото въпроси. Медийното съдържание се третира като обикновена стока, хората се третират като потребители, а не като субект на власт, т.е. като граждани. Безкомпромисно се налага разбирането за медийния бизнес като „плод-зеленчук” и законодателят приема този възглед. Напротив. Медиите не са индустрия «като всички други»: от тях зависи качеството на демокрацията.
- На успех, високи тиражи, зрителски и читателски интерес се радват издания и предавания, предлагащи информация за частния живот на известни личности. Докато другаде жълто не значи невярно, тук жълто се разбира като безконтролен микс от истина и неистина. Местното жълто има и втора функция: то е инструмент за разправа с неудобните – вкл. с арсенала, присъщ на службите.
- Контролът върху медийните концентрации е затруднен както от непрозрачността на собствеността и източниците на финансиране, така и от липсата на специфични инструменти за гарантиране на медийния плурализъм. Обществото свикна да не получава отговор кой контролира медиите.
- Разследващата журналистика работи в неблагоприятна среда. Но съществува и имитативна разследваща журналистика, мотивирана не от обществен интерес, а от корпоративни интереси или дори от борбата за рейтинг. Друг проблем е неоправдана намеса в частното, включително записване на лица, когато решението за това не се налага от обществен интерес.
- Ефективността на критичните публикации остава ниска. Изнасянето на информация за нарушения, корупционни скандали и др. не довеждат до ефективна реакция срещу извършителите.
- Във всички степени на образователната система липсва или e недостатъчно медийно образование, което да развива умения за критичен анализ и оценка на медийното съдържание. Инициативите на ЕС за медийна грамотност, цифрова компетентност и др. под. са особено важни за държава, която е на дъното в класациите на държавите от ЕС по тези показатели. В същото време Индексът на настигането показва, че свободата на медиите е в най-силна корелация с образованието.
