Смъртта е череша, която зрее без нас
„Физика на тъгата”
„Една особена смес от легенда и биография, нагласявана в хода на дълги повтаряния по панаирите. История, в която времената се догонват и преплитат. Някои събития се случват сега, други в далечното и незапомено минало. Пространствата също се объркват, дворци и мазета, критски царе и тукашни овчари строят лабиринта на тази история за момчето Минотавър, докато се изгубиш в нея”. Така още в първите страници на „Физика на тъгата”, още в първия разказ за емпатията, Георги Господинов заявява какво може се открие в следващите страници на книгата.
През декември „Физика на тъгата” се появи на пазара и за по-малко от месец стана най-продаваната книга в софийските книжарници.
Кутия за спомени, в която всеки предмет символизира епоха, всяко събитие води все по-навътре в лабиринта от усещания, а Минотавърът, изгубен, търси майка си.
По следите на този получовек-полубик, на звуците от лудницата, през мазета и просторни хотелски стаи и закупени истории – така се движи текстът. Част от разказите са абстрактни разсъждения, а другите – напълно конкретни спомени от социализма, от срещи с хора, от детството и улиците на родния град.
Книгата започва с цитати от реални и въображаеми автори. Самата тя съчетава непрекъснато измисленото и реалното. От време на време изниква и образът на Гаустин – име, известно вече от творчеството на Господинов (“Писма до Гаустин”).
След пролога, в който героят е сбор от раждания и смърти на хора, животни и растения, започва историята за „магесника”. Още самото начало на книгата започва преплитането на истина и сънища, в които един живот е видян от друг ъгъл. Оттам нататък всичко е на ръба да бъде истина. Или е нещо, което всеки някога е преживял. Например въпросът „Как си?” и всичките му възможни отговори от „Не съм” до „Тъпея”.
Дали емпатията има възраст? След колко години спираш да усещаш света около себе си?
Въображаеми разговори с въображаеми опоненти. Всяка история потъва в следващата. Сякаш Ариадна е подарила кълбо от прежда, което трябва да те изведе на прав път в лабиринта от собжствените ти мисли. Целта тук не е убийството на Минотавъра, напротив – за него се провежда специално съдебно дело, което се превръща съдебен процес за едно изоставяне. Целта тук е извървяването на целия път на личната история, на националната история, на човешката история. Между човекоядеца вегетарианец и квантите на остаряването се появяват берачите на лайка, двамата с (не)верните жени и шофьора Маламко в май-щастливия му ден.
От време на време Господинов оставя „Място за спиране”, на което да подаде нишката на читателя. Всъщност няма особено значение, когато Бог е фотон, а след пчелите ще изчезнем и ние, забравили миналото си, излизайки за работа.
Книгата е пълна със списъци – на нетрайното, на съдържания на кутии, на вещите на новобранец, на пусти в 3 следобед градове, с космически капсули и снимки.
Сякаш това не е художетсвен текст, а разказ между приятели, които не са се виждали от години и вместо да отворят Фейсбук, си говорят с думи и снимки.
А и такива приятели има във „Физика на тъгата”. Непрекъснато образи от други текстове на Георги Господинов се вмъкват в страниците с имена, с истории, дори със снимки. Почти истинските заглавия от пресата, истинските събития, падането на тоталитарния режим, новото начало, новите страхове и ограничения. Всичко това е последствие от незабравено детство, в което мазетата са дом и всеки нов ден е път към откриването на доброто у Минотавъра, който е просто изоставено хлапе, като всички нас.
Георги Господинов (44 г.) е един от най-превежданите български автори след 1989 г. Автор е на “Лапидариум” (1992), “Черешата на един народ” (1996, 1998, 2003), “Писма до Гаустин” (2003) и “Балади и разпади” (2007). Съавтор е на две книги-мистификации “Българска христоматия” (1995) и “Българска антология” (1998). Романът му “Естествен роман” (седем издания на български) е публикуван на 17 езика.
Сборникът с разкази “И други истории” (2001) излиза във Франция, САЩ, Чехия, Македония, Австрия, Италия. Американското издание на книгата е номинирано за наградата „Франк О’Конър”. Пише сценарии за късометражни филми, последният от които „Омлет” (реж. Н. Косева) е отличен от журито на кинофестивала Sundance 2009.
Като драмамтург е създал пиесата “D.J.”, която печели Годишната награда “Икар” за най-добър български драматургичен текст (2004) и е поставяна в Австрия и Франция. “Апокалипсисът идва в 6 вечерта” (2010) печели Аскеер за най-добър драматургичен текст и е избрана за международния театрален фестивал в Манхатън, Ню Йорк – “hotINK at the Lark”. Автор е и на трагикомикса “Вечната муха заедно с Никола Торомано.