Иначе казано, аз не разбирам. Природата и степента на страданията на околните са ми съвсем неясни. Може би това са практически страдания, страдания, които биха преминали с едно нахранване, ала тъкмо поради това най-силни, страдания от ужасяващ ад, които ще отвеят нещастия като моите десет, не знам, ала въпреки това, ако хората не се самоубиват заради тях, не полудяват, спорят разумно, не се отчайват, не се пречупват и продължават да се борят за живота си, какви страдания са? Не са ли станали хората егоисти, тъй уверени, че това е естествено, че и веднъж не са се усъмнили в себе си? Ако е така, толкова по-добре, само че да бяха хората всички такива, нямаше ли да са съвършени, не зная, … дали вечер заспиват сладко, а сутрин се събуждат освежени, какви ли сънища сънуват, за какво ли мислят, докато вървят по пътя, пари?, едва ли е само това, чувал съм май обяснението, че човек живее, за да яде, но не съм чувал човек да живее заради парите, или пък, според случая, …не, и това не знам… колкото повече мисля, толкова по-неясно ми става и съм постоянно нападан от тревожност и ужас, че съм съвсем различен. Не мога да разговарям с околните. Не знам какво и как да кажа.
Това, което измислих, беше палячовщината.
Дадзай Осаму