Не е сензационна новина, но е нещо, което е важно за мен:
Няма да бъда жури на БГсайт 2012. Взех решението в петък, потвърдих го в понеделник, а днес го съобщавам публично. Причините са изцяло мои, лични и не са свързани с конкурса.
БГсайт е интересен и предизвикателен за мен конкурс, защото позволява да се проследи как се развива българския уеб както от гледна точка на създаващите го, така и от гледната точка на експерите, които оценяват сайтовете (жури) и публиката, която ги ползва. Именно затова беше предизвикателство за мен миналата година да участвам в журирането и бях особено ентусиазиран, че бях поканен за жури. За мен беше чест, беше интересно и полезно по-детайлното запознаване с родни проекти.
Интересно е, че (потенциални) участници, жури (настоящо и бивши) и публика са реактивни, вместо проактивни по отношение на конкурса. Много се говори и казва по време и след конкурса – какво не е наред, какво да се оправи. А сега, когато тече ранна регистрация и се коват нови правила, променят се много неща около организацията и протичането на конкурса, въпросите остават без коментари, а гласовете са замлъкнали (примери – тук и тук).
Няма да журирам тази година, въпреки че за втора година приех с ентусиазъм и готовност. Oпитах да помогна да изберем най-добрите възможни критерии за оценка на сегмента, в който бях включен – SEO/SMM. Дадох няколко идеи за развитие, имам и още доста, които не споделих публично или просто запазих за себе си. Аз виждам смисъл в конкурса, виждам потенциал и възможности за развитие, но избрах тази година да не бъда ангажиран официално в него като жури. Въпреки това ще продължа да бъда наблюдател (може би БГсайт ще обмислят възможност за наблюдатели – без право на оценки, но с право на изразяване на мнение, идеи, съвети).
Тъй като възприемането ми на уеб е по-радикално и различно, вероятно излизането ми от журито ще спести доста ниски оценки, които иначе бих писал, тъй като разглеждам проектите по-критично и с оглед по-мащабни тенденции.
Мнението ми е, че българският уеб не трябва да догонва чужди, да изчаква да се установят тенденции и практики и чак тогава да ги привнася наготово, а да бъде креативен, проактивен (вместо реактивен) и да създава конкурентни продукти не на локално ниво, а на по-глобално. Не задължително световно, но мисленето в мащаб е само в полза на проектите.
Вероятно ще има доволни, че се отказвам. Вероятно ще има изненадани от новината. Не се отказвам от конкурса, продължавам да намирам смисъла в него, дори още повече от преди. Просто засега смятам да помагам да се случва не като жури, а като приятел.
Благодаря на Жюстин за поканите, благодаря на Светла за подкрепата и напътствията, благодаря на тазгодишните колеги, с които преди всички създадохме критериите си за оценяване.
Продължаваме напред, нали?