Александър Балабанов (1879 – 1955), литературен историк и критик, преводач, един от най-ерудираните хора на своето време. Елин Пелин (1877 – 1949), талантлив български писател, майстор на късия разказ. Христо Радевски (1903 – 1996), поет, известен предимно с любовните си стихове към Партията – „не съм аз Радевски, ни Христо, аз съм безимен твой войник…”
Кое събира тези трима толкова различни хора на една снимка. Филателна изложба и един портрет на Сталин, „изрисуван” с пощенски марки!!! Годината е 1948. Култът към личността е в разгара си. Репресиите също. А двамата класици имат прегрешения – умни са, талантливи са, уважавани са. Колко ли са били учудени на този кич!
Но виж любовта в погледа на Христо Радевски е искрена. През следващите години той ще пише литературните произведения на Вълко Червенков и ще се разпорежда от негово име на културния фронт. По-късно ще мрази Тодор Живков, смятайки че той е изневерил на вярната линия на партията и на бог Сталин. Накрая Радевски успя да се изкара и демократ – помня го как тежко стъпваше по булевад „Руски” в сако, скроено по тартипа на сталиновата тужурка.
Ако искате да се насладите на ясна мисъл, буден ум и ерудираност – прочетете статиите на Балабанов. Ако искате да усетите вкуса и силата на българския език – прочетете Елин Пелин. Ако искате да се отвратите от поезия – прочетете „Към Партията” и „Любов”, ако искате никога да не посягате към класическата руска поезия – прочетете преводите на Радевски (заради тях аз научих руски).
Благословен да е Тодор Славчев, че е заснел този кадър. Браво на наследниците му, че са направили този сайт – http://photoarhiv-todorslavchev.com/
Не изхвърляйте старите снимки. Те разказват повече отколкото ви се струва на пръв поглед.
