- В началото на книгата има списък с думи от индийски произход, които почти навсякъде имат една и съща форма. Като, например, achav или achovav… Също така няма голяма разлика при čiriklo, buhlo, čor. За такива думи, които са почти еднакви в отделните диалекти Атласът не предлага карти. За индийските думи, които се различават по един или друг признак (фонетичен или морфологичен) има списък с обяснения с тяхната диалектна вариация и голяма част от тези думи са представени на карти в Атласа.
- В различните диалекти…
- … В различните диалекти по един или друг признак… Например abіav. Изрича се или abiav, или biav. Или ahajovel, akhor… Akhor или khor – орех. Такива неща… И по тези думи, които се различават, по нататък има карти. Тука има един списък с картите, те са горе-долу същите както тука – думите, които имат вариация.
- Нека те попитам… Както обясняваш нещата тази книга е всъщност някакво продължение на онзи двутомник, който направихте с проф. Борецки преди време…
- Атласа, да… Ами…
- Нали има нещо общо? Има, как да няма…
- Ами то е погледнато от друга…
- Друга гледна точка.
- Тук е само за думите.
- А там беше въобще за диалектите в Европа…
- Атласът се отнасяше за фонетиката и за морфологията. А тука е само за старите думи.
- Но може да се каже, че и Атласа, и сега тази книга е всъщност една линия на … творческо поведение?!? Продължава линията на определено творческо поведение?
- Да.
- Може ли да се каже така?
Биргит Игла
- Да, ако искаш можеш да го кажеш и така. Тази книга ще обясни много неща на хората, които си задават въпроси за думите, за циганските думи, които не са много… Старите думи не са повече от няколкостотин. Шест-, седемстотин… Старите корени. Индийски, персийски, арменски. Тези групи етимони считаме за стари. Защото те са общи за ромските диалекти. Всички диалекти в Европа имат и персийски, и арменски думи. Ето тука имаш списъка с думите от индийски произход, които се различават в диалектите, а тука имаш обяснения. И по нататък започват картите. Ето – започва с abiav … akhor, има различни знаци… Например думата akharav – викам. Има две форми: akhar или khar, akharav или kharav. Виждаш как са разпределени тези две форми akharav и kharav според диалектите. А тук в началото имаш диалектните групи, а преди тях – обясненията за тези групи. Така че ще ти кажа … ромите от Сливен сте познати на науката като ”дръндари“, което тебе ще те ядоса сега … ама то се използва … това вече е традиция… Тоест вие сте в група VII, изворите са от Kenrick/ Savčev/ Angāčev, да го знаеш!, група VII е SB II, което означава ”Южнобалканска група 2“. Южнобалканска група 1 са Софийските ерлии, а Сливен сте група 2. И ако вземем същата дума akharav, такава дума при вас няма, няма я и при група SB I. Иначе при другите групи тя съществува в едната или другата форма – akharav или kharav. Ето така можеш да видиш всички думи коя къде я има в различните диалекти, така се чете този Атлас. А втората част на книгата включва ирански и арменски думи, ирански тоест персийски. Тук – по същия начин. Почваме с akana.
- Akana каква дума е?
- Персийска – aknūn, но тук на немски е отбелязано, че ”не може да се изключва съвсем индийски произход на думата“, т.е. може и да е от някакъв индийски език или диалект, който не ни е познат. Индийските и персийските езици са доста … близки…
- Да, още от ”Ригведа“ и ”Авеста“…
- Да, ето тук виждаш думата angustri – ето този знак показва, че идва от персийски: anguštar. Или avgin – от персийски angubīn. И така нататък… Ето baxt – пак…
- Baxt персийска ли е? Не е ли индийска? A!
- Не. Персийска е. Друга дума: ogi, ozi…
- А veš(t) каква е?
- Пак персийска, средноперсийска.
[- Syanas te khangiri avzis? Nanwy?
- Me na zhav te khangiri.
- Soski?
- Вече не вярвам в тия неща...
- Е, и аз не вярвам чак толкоз, ама отвреме-навреме не е чак толкоз лошо... ха-ха-ха. Е, така де, какво...
- Ха-ха-ха. Ходех, когато бях дете... Много, всяка неделя. До 14-години. Това е ... достатъчно...
- Ха-ха-ха-ха, ”достатъчно, вика“, о-о-о, Боже. Ха-ха-ха... Правилно, съвсем правилно...]
- Така… И … за тези персийски думи имаш карти. По-нататък … вече е лесно. Кажи ми сега какво още искаш да знаеш?
- Какво друго можеш да ми кажеш за книгата, което би заинтересувало един евентуален читател? Кое би било интересно за него? Явно е, че това не е книга за обикновения читател… Тя е за специалист-лингвист, най-малко заради това, че е на немски…
- Да, но картите всеки може да ги чете. Ако те интересува какви думи се използват в твоя диалект, например, и в други ромски диалекти навсякъде в Европа, тук това можеш да го видиш…
Цветница, 2012 г.
”A“
