Image may be NSFW.
Clik here to view.
- В началото на книгата има списък с думи от индийски произход, които почти навсякъде имат една и съща форма. Като, например, achav или achovav… Също така няма голяма разлика при čiriklo, buhlo, čor. За такива думи, които са почти еднакви в отделните диалекти Атласът не предлага карти. За индийските думи, които се различават по един или друг признак (фонетичен или морфологичен) има списък с обяснения с тяхната диалектна вариация и голяма част от тези думи са представени на карти в Атласа.
- В различните диалекти…
- … В различните диалекти по един или друг признак… Например abіav. Изрича се или abiav, или biav. Или ahajovel, akhor… Akhor или khor – орех. Такива неща… И по тези думи, които се различават, по нататък има карти. Тука има един списък с картите, те са горе-долу същите както тука – думите, които имат вариация.
- Нека те попитам… Както обясняваш нещата тази книга е всъщност някакво продължение на онзи двутомник, който направихте с проф. Борецки преди време…
- Атласа, да… Ами…
- Нали има нещо общо? Има, как да няма…
- Ами то е погледнато от друга…
- Друга гледна точка.
- Тук е само за думите.
- А там беше въобще за диалектите в Европа…
- Атласът се отнасяше за фонетиката и за морфологията. А тука е само за старите думи.
- Но може да се каже, че и Атласа, и сега тази книга е всъщност една линия на … творческо поведение?!? Продължава линията на определено творческо поведение?
- Да.
- Може ли да се каже така?
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Биргит Игла
- Да, ако искаш можеш да го кажеш и така. Тази книга ще обясни много неща на хората, които си задават въпроси за думите, за циганските думи, които не са много… Старите думи не са повече от няколкостотин. Шест-, седемстотин… Старите корени. Индийски, персийски, арменски. Тези групи етимони считаме за стари. Защото те са общи за ромските диалекти. Всички диалекти в Европа имат и персийски, и арменски думи. Ето тука имаш списъка с думите от индийски произход, които се различават в диалектите, а тука имаш обяснения. И по нататък започват картите. Ето – започва с abiav … akhor, има различни знаци… Например думата akharav – викам. Има две форми: akhar или khar, akharav или kharav. Виждаш как са разпределени тези две форми akharav и kharav според диалектите. А тук в началото имаш диалектните групи, а преди тях – обясненията за тези групи. Така че ще ти кажа … ромите от Сливен сте познати на науката като ”дръндари“, което тебе ще те ядоса сега … ама то се използва … това вече е традиция… Тоест вие сте в група VII, изворите са от Kenrick/ Savčev/ Angāčev, да го знаеш!, група VII е SB II, което означава ”Южнобалканска група 2“. Южнобалканска група 1 са Софийските ерлии, а Сливен сте група 2. И ако вземем същата дума akharav, такава дума при вас няма, няма я и при група SB I. Иначе при другите групи тя съществува в едната или другата форма – akharav или kharav. Ето така можеш да видиш всички думи коя къде я има в различните диалекти, така се чете този Атлас. А втората част на книгата включва ирански и арменски думи, ирански тоест персийски. Тук – по същия начин. Почваме с akana.
- Akana каква дума е?
- Персийска – aknūn, но тук на немски е отбелязано, че ”не може да се изключва съвсем индийски произход на думата“, т.е. може и да е от някакъв индийски език или диалект, който не ни е познат. Индийските и персийските езици са доста … близки…
- Да, още от ”Ригведа“ и ”Авеста“…
- Да, ето тук виждаш думата angustri – ето този знак показва, че идва от персийски: anguštar. Или avgin – от персийски angubīn. И така нататък… Ето baxt – пак…
- Baxt персийска ли е? Не е ли индийска? A!
- Не. Персийска е. Друга дума: ogi, ozi…
- А veš(t) каква е?
- Пак персийска, средноперсийска.
[- Syanas te khangiri avzis? Nanwy?
- Me na zhav te khangiri.
- Soski?
- Вече не вярвам в тия неща...
- Е, и аз не вярвам чак толкоз, ама отвреме-навреме не е чак толкоз лошо... ха-ха-ха. Е, така де, какво...
- Ха-ха-ха. Ходех, когато бях дете... Много, всяка неделя. До 14-години. Това е ... достатъчно...
- Ха-ха-ха-ха, ”достатъчно, вика“, о-о-о, Боже. Ха-ха-ха... Правилно, съвсем правилно...]
- Така… И … за тези персийски думи имаш карти. По-нататък … вече е лесно. Кажи ми сега какво още искаш да знаеш?
- Какво друго можеш да ми кажеш за книгата, което би заинтересувало един евентуален читател? Кое би било интересно за него? Явно е, че това не е книга за обикновения читател… Тя е за специалист-лингвист, най-малко заради това, че е на немски…
- Да, но картите всеки може да ги чете. Ако те интересува какви думи се използват в твоя диалект, например, и в други ромски диалекти навсякъде в Европа, тук това можеш да го видиш…
Цветница, 2012 г.
”A“
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
