В предишния си запис описах накратко случка, която имах с един мой състудент.
Излях преживяването върху екрана, сякаш за да се отърва от него. Уж се оттече към миналото. Но в главата ми продължават да бръмчат мисли като сърдити кой знае на кого рояк пчели.
Един ден психологическата хигиена сигурно ще стане… първо мода (вече става), после ежедневие, накрая може би дори ще се институционализира. В края на краищата, тя е начин да бъдат предотвратени огромен куп страдания в едно общество. Много повече, отколкото изобщо осъзнаваме, че има наоколо.
Представете си общество, което се е отървало не просто от различните видове психопати – престъпници, изнасилвачи, терористи – а от психопатията като явление. В края на краищата, много малко престъпници се харесват каквито са. Опитните криминалисти казват, че престъплението е викът за помощ на престъпника, опита му да обърне вниманието на обществото към себе си и своите проблеми. И наистина е така, освен когато някой върши престъпления за удоволствие – а това си е вид психично заболяване, най-първата цел на психологическата хигиена. Дали в такова общество няма да се живее по-спокойно?
И това е само началото. На практика всички буквално тънем в психологически проблеми. Все едно пещерни хора, покрити от глава до пети с язви, струпеи, въшки, бълхи, страдащи от туберкулоза, проказа и какво ли не още, едва живи от болестите и миазмите си. Пълни сме със страхове, комплекси, безпокойства и всякакви други извори на дистрес. Всеки психотерапевт ще ви каже, че всъщност на него не му е по силите да ви изчисти от психологическите ви проблеми. Че е щастлив, ако успее да ви помогне да си решите един-двата най-сериозни.
А какво би било, ако средностатистическият човек успее да се отърве от най-сериозните девет десети от вътрешните си проблеми, да си излекува психотравмите, да си преодолее комплексите? Колко по-щастлив живот ще живее? И колко повече щастие ще дава на околните? Погледнете го дори само в едно отношение: липсата на дистрес е и по-дълъг живот. Изчистването на девет десети от натрупаните в хората проблеми вероятно ще доведе в рамките на обществото до между пет и десет години по-голяма средностатистическа продължителност на живота. Без да броим подобреното му качество. Не си ли струва?
И какво? Напред към прекрасния нов свят? Да, точно така. Време е за червената лампичка. Да, сигурно с въвеждането на такава хигиена ще се злоупотребява до дупка, и то най-вече от властта. Нищо чудно нещата да бъдат зловещо изкривени. А дори да не бъдат, не е изключено психичната болест да се превърне в привилегия на една олигархична върхушка. Доста съмнителна, но в техните очи все пак привилегия… Малко вероятно ми се струва нещата да поемат естествения си път и върхушката да разбере, че вместо на върха се е самозаключила в канавката. Кой знае защо, все не става така.
Всъщност, фантастиката предлага достатъчно модели на подобни ситуации. Не само Олдъс Хъксли. Бетризацията на Лем (“Завръщане от звездите”). Шлемовете за управление на мозъка на Артър Кларк (“Трета одисея”)… Не зная дали е добра идея да се иска такова нещо. “Успокоява” ме мисълта, че ако е за лошо, ще го поискат (и наложат, ако е нужно със сила) директно властниците. Че ако бъде поискано в момент, в който те не са готови да злоупотребят с него твърде тежко, ползата може да надхвърли вредата. Но засега нямам ясна визия какво и как трябва да се приложи. А и мероприятието няма да е хич евтино, вероятно ще е по джоба на шепичка най-богати страни…
Но си мисля, че във всички случаи все пак ще е от полза да се помисли за постоянна психологическа консултация и подкрепа поне за лекарите в тежки отделения. За населението като цяло ежемесечен преглед за силикоза ще е излишно облъчване, но за миньорите си струва. Мисля, че и с лекарите е така.