днес прочетох във фейсбук поредния приветствен лозунг от моя бивша колежка-емигрантка от ню йорк. имаше неща от сорта: "джена идва!", "джена е вече тук!", "джена пристига!".
гена димитрова да беше станала от гроба, нямаше да има такова трепетно очакване. но истината е ясна, ние сме я показали в "7 часа разлика" - българите в америка яко слушат чалга, а шепа осъзнали се дребни търговци изкарват по някой долар промотирайки я. няма лошо. пазарът налага възклицанията.
не ме разбирайте погрешно - аз не съм против чалгата. просто отбелязвам, че пазарът налага възклицанията, възхищенията и всички възпрепядствания да се говори истината:)
ако някой съвсем млад, в студентска възраст, чете блога ми, да обясня - сложната дума "възпрепядстван" за пръв път се е появила в турския сериал "Листопад" в далечната 2010 година. тогава главния герой Султана и любимата му жена измежду 10 други Ния, искат да гледат телевизия по пантофи в къщи, но се оказва, че това е твърде напредничаво. телевизия се гледа само обут с обувките на Малкия Мук. Малкият Мук пък е екшън герой от турска манга, който лети на таблет на Апъл и избива всички лоши вампири от Землемория.
думата "възпрепядстван" е турска с македонски корени, една от първите думи на човечеството когато всички са дишали всъщност само на македонски.
Султана и Ния се оказват възпрепядствани да гледат телевизия по пантофи, защото културата им не го позволява. но това не е попречило на Султана да подари на Ния един железен светилник, който и до сега се пази като телевизионна реликва в музеят на отоманската свръхцивилизация прочула се с това, че ако нарисуваш портрет на някой, ще те вържат и ще пуснат 100 кози да ближат голите ти пети.
джена, добре дошла в америка! ние те обичаме! надяваме се някой султан да те хареса и да заживееш в перманентен листопад от който няма излизане...
