Стефан Иванов: четвъртък срещу петък

към полунощ чета последна поема
в ресторант
сградата е с десетки офиси на издателства
наблюдавам как едър мъж се обляга
свършвам
оставям книгата
разменяме учтиви думи с организатора
мъжът затваря очи
плъзга се бавно по стената
строполява се колабира
викаме линейка
трепери сякаш нещо като гърч
питам хората с които дойде
дали е епилептик
„не се филмирайте
то ние така си изкарваме
нищо няма споко“
казва жената
оказва се че му е сестра
с разширени зеници
„не му знам името даже“
казва човекът до нея
мъжът не мърда
плискаме го с вода
линейката идва
сестрата обижда шофьора лекарката
и всички останали
отказва да иде с брат си
лекарката говори за следователи и полиция
мъжът оповръща линейката
сестрата си поръча още едно