Знай, бледи читателю, че всеки път, когато някой действително се удържи да не умре, от това следва едно истинко раждане, толкова по-несигурно и болезнено, ако човек изплува от мрака без друга майка освен себе си, без друга контракция освен волята, която не винаги успяваме да разберем както трябва. Дълго време умът ще помни дните, когато не е успявал да поддържа връзка нито с тялото, нито с външния свят, а целият живот без този друг поглед изглежда много по-уязвим от съдържащото го тяло. Човек се улавя, че върви пипнешком през един свят, който обаче е изпълнен със светлина, и се връща отново при хората лека-полека, сякаш те могат да се повредят при най-малкия допир, докато вътрешно чувства, че счупените парчета не са се върнали изцяло на мястото си.
Хулио Кортасар