Три дни след полагането му в Мавзолея Ленин се събуди. Спусна омекналите си крака от саркофага и, клатейки се, приближи към изхода. С лекота откъсна главата на смаяния постови и, държейки за ухото късо подстриганата глава, я заудря в ръба на едно стъпало. После през образувалата се дупка я изпи като кокосов орех. Почувства прилив на сили и тръгна към Кремъл за да види какво е ставало в негово отсъствие.
В сумрачния си кабинет Йосиф Сталин капеше с голяма розова пипета в лявото си ухо топло олио с кокаин, когато врата се отвори с трясък. В рамката се очерта мрачният силует на Ленин, с разкъсани дрехи. Зеленикави петна тлен покриваха лицето му. Озъби се на Сталин с гърлено ръмжене.
Сталин отстъпи пребледнял и стисна вечно димящата си лула. Внимателно и на заден ход първо се качи на един стол, а после на голямото си дъбово бюро. Ленин приближаваше заплашително.
Бащата на народите скочи от бюрото с цялата си тежест върху него и заби лулата в окото му.
Претъркаля се настрани и избяга през вратата. Ленин се надигна с хриптене и с все още димяща лула, забита в окото му, го последва. Няколко граждани от съседните кабинети отбелязаха вредата от тютюнопушенето.
По разпореждане на Сталин Ленин беше заловен, упоен и върнат в мавзолея. Възстановиха окото със стъклено – планински кристал.
Всяка сутрин му биеха голяма доза приспивателно, а през нощите го хранеха с пресен мозък, агнешки, казват, отбран.
***
Една лятна утрин през 1949 г. в София Георги Димитров се събуди и провеси крака от саркофага…
* Текстът бе отличен с Първа награда на конкурса "Близки срещи от Zомби вид", организиран от "Аз чета" и издателство "Изток-Запад", по повод излизането на книгата „Z-та световна война”.
