това е отговорът ми на ежегодния въпрос на литературен вестник
за личния избор сред литературните събития на годината
вчера вечерта преди да тръгна към орлов мост
после към лозенец
където поради ред смешни причини
не намерих партито което търсех
и се почувствах като в коледен филм с перипетии
или като в зимна приказка на шекспир
където историята криволичи през трагедия и комедия
преди да навлезе в уединението на благоразположен романс
се бях настанил на последния ред в театралната зала
в която гледах зимна приказка преди три дни
на сцената в този момент течеше връчване на наградите за поезия иван николов
прожектираше се и филм с наградени и номинирани през годините
за разлика от минали години не звучеше реквием на моцарт
а адажиото на албинони което дори не е на албинони
зарадвах се
макар радост да не е думата
че книгата заради която дойдох на това награждаване
и която поставих на първо място в безразборния си списък
спечели
„Наивно изкуство“ на Марин Бодаков , Маркес и Kазандзакис отново на български, „Възвишение“ на Милен Русков, „Други цветове“ на Орхан Памук и срещите с него, „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, „Събрано“ на Ани Илков, томовете с Чеслав Милош, „Камък, скреж“ на Ришард Криницки, „Между действията“ на Вирджиния Улф, томовете с есета на Капоти и Стайнбек, „Вселената на яйцето“ на Иван Теофилов, „Шейсет разказа“ на Дино Будзати, тетралогията на Морис Бланшо, „Бартълби и компания“ на Енрике Вила-Матас, „Ластици“ на Марица Колчева, „Четири“ на Илко Димитров, „Пясъчен часовник“ на Данило Киш, „Завети и предателства“ на Милан Кундера, „Град – междинни полета“ на Борис Минков, „Кратка повест за срама“ на Ангел Игов. Също и множеството разнообразни събития, четения, събирания – „София поетики“, „Безпризорните в неделя“, „Памет за Рупчев“, „Световно поетическо четене“…