Освен 10-те кооперации, в които искаме да влезем, в София има поне 10 къщи, които си струват да станат част от образователен архитектурен тур на столицата. И в които нямаме против да ни поканят.
С едно изключение никоя от тези десет къщи не е във (екс-)вилните квартали. И това е съвсем умишлено.
Една от най-характерните градоустройствени черти на София е сравнително ниската централна застройка от 4/6-етажни кооперации. В града няма оформено “сити” от много високи сгради, въпреки плановете за такова по бул. Тодор Александров, които частично се провалиха (надяваме се завинаги) от икономическата криза. Високите сгради в центъра са единици и служат за пунктови акценти (например Енергопроект, няколко жилищни блока, хотел Родина, сградата на КНСБ и още няколко).
На този фон оцелелите самостоятелни парцели с еднофамилни къщи действат изненадващо и навяват романтични спомени за едни пред-панелни времена, с царски балове и карети, със замислени писатели на прозореца или пък за забранен номенклатурен лукс.
И така. Започваме от Лозенец.
Къщата “Корбюзие” на ъгъла на ул. Милин камък и бул. Джеймс Баучер
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Може да не си личи на пръв поглед от дърветата, но тази къща е изключителен пример за предвоенен жилищен модернизъм. А ние много рядко използваме думата “изключително”.
Вероятно е строена в края на 20-те или началото на 30-те години на миналия век. Всеки елемент е като по учебник, писан от Корбюзие и Мис ван дер Рое едновременно — тънките плочи на козирките, лентовидните прозорци, облият балкон, покривната тераса, смелото смесване на кръгли и правоъгълни отвори, овладяването на терена.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Входът откъм ул. Милин камък е подчертан с тънка колона и още по-тънка козирка
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Към бул. Джеймс Баучер лентовидните прозорци са разбити на равномерни правоъгълници.
Изобщо не е лошо студентите от близкия УАСГ да идват тук да се учат как да проектират фасади и да слагат прозорци. И не само.
Интересно дали по оригинален замисъл в интериор е била решена като еднофамилна къща (с дневна част долу и спални горе) или като двуфамилна (както изглежда, че се ползва днес).
Къщата на Сирак Скитник, ул. Борова гора, Лозенец
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Къщата на Сирак Скитник в долен Лозенец е като от приказка на Братя Грим.
Проектирана е от един от най-добрите архитекти от преди войната — Георги Овчаров — и носи неоготическия дух на жилищните му сгради с емблематичните червени тухлички и арковидни прозорци.
Била си е тъкмо на мястото, когато площад Журналист е бил в края на града, до гората, преди лозята.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
“Онова” прозорче
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Входната врата
Две (типови) къщи в Лозенец
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Избрахме тези къщи под хотел Кемпински не заради уникалната им архитектура (стандартни едно/двуфамилни жилищни сгради от соца), а заради непретенциозния начин, по който предлагат отлична среда за живеене на 10 минути пеш от центъра. Двор, приземен етаж с мазе, тераси към спалните, място за лятна трапезария, лозница и най-експерименталния гараж на стръмен наклон, който сме виждали.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Входът от север
Image may be NSFW.
Clik here to view.
“Гаражът”
Тъжното е, че само преди 15 години така изглеждаше един цял квартал, а днес там такива къщи са изключение.
Къщата на Милко Балев на ъгъла на ул. Бигла и ул. Златовръх
Image may be NSFW.
Clik here to view.
През соца за еднофамилните къщи от подобен вид са били запазени т.нар. престижни вилни райони. Много рядко могат да се намерят в толкова централна част на града, където обикновено откриваме не по-малко качествените номенклатурни жилищни блокове (има един например съвсем недалеч, на ул. Кораб планина).
Е, къщата на Милко Балев, е изключение. Издържана е в добрите соц традиции — с частична каменна облицовка, дървени сачаци на терасите, хубави парапети. Можеше да е малко по-ниска, покривът е малко тромав, но пространствата изглеждат обещаващи — особено дневната част със зимна градина на първия етаж.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Входът на къщата откъм ул. Бигла. С гараж и “раздвижени” обеми от късния соц
Къщата “на професора” на бул. Патриарх Евтимий
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Тази къща между Попа и НДК май не беше на професор в действителност (бяхме чели за нейните собственици много отдавна в един стар брой на Наш дом, който така и не открихме). Но в нея определено има нещо “интелектуално”. Сигурно заради каменната облицовка и супер сдържания силует с еднакви прозорци.
Софийски модернизъм от 30-те години на миналия век, по дух тази къща ни прилича на една кооперация в Лозенец, за която бяхме писали много отдавна.
От интериора очакваме хубаво вътрешно стълбище и голяма библиотека.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Неочакван поглед към същата къща през паркинга на ул. Аспарух. Вертикалният лентиводен прозорец вероятно е на стълбището.
Резиденцията на английския посланик на бул. Васил Левски
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Резиденцията на английския посланик е една от най-добре запазените и поддържани жилищни сгради с представителни функции в София. Толкова е добре запазена, че изглежда връстница на новопостроените къщи в подобен стил из Драгалевци и Симеоново през 90-те (при които обаче английският аристократизъм не се е получил твърде).
Всъщност сградата е тук още от началото на 20-ти век, строена е в популярния по онова време “едуардиански” стил и има респектираща симетрична фасада откъм булеварда и приятелска жилищна част с добре поддържан (скрит) двор на юг. И “асма” с една от най-старите глицинии в София.
Предполагаме, че интериорът ще докаже как може една всъщност доста голяма къща да създава приятна, светла атмосфера с добра връзка с природата.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Южният двор с типична пейзажна английска градина и “асма” от глициния
Къщата с ягодите на ул. Сан Стефано 6
Image may be NSFW.
Clik here to view.
От носталгичните къщи от царско време в района на Оборище, тази ни е любимата. Ягоди отдавна май няма в двора, но си запазваме правото върху името.
Заради неопределения й стил сме влизали в ожесточени спорове, но продължаваме да твърдим, че в нея има много български сецесион с орнаментите и капителите, вдъхновени от Първото българско царство. Има и много приказен историзъм, който сигурно кара хората, минаващи по ул. Сан Стефано, да въздишат горко за славните времена на стара София и да кълнат новия собственик на къщата, който очевидно я чака да се саморазруши.
Част от интериора на тази къща е сниман във филма “Опашката на дявола” и все пак, господин Златев, дали може едно кръгче и из горните етажи?
Къща в кв. Яворов
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Още един представител на хубавия предвоенен софийски модернизъм. Обли балкони, тънки плочи, “корабни” парапети.
Искаме да видим облата дневна, стълбата към горния етаж и стари снимки на интериора.
Къща в Княжево
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Княжево може да изненадва, нали? Тази къща се намира в края на бул. Борис III и изглежда като лятната резидеция на арх. Петко Момчилов, която проектирал малко преди Банята, за да си поразкърши пръстите.
Интересно как всяка добра къща в България, строена преди 89-та, независимо от чуждестранните образци, които е копирала, или идеологията, на която е служела, носи и някакъв “местен” дух (в случая византийски орнаменти и тухлени облицовки). Нещо, с което новата българска архитектура засега не успява да се справи.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Входът
Вила Калина, Бояна
Image may be NSFW.
Clik here to view.
И накрая единственият пример, който се намира във бивша вилна зона, извън истинската градска част.
Вила Калина в Бояна е онази къща, в която настоящият ни президент не иска да живее, а ние много искаме да влезем.
Тъй като обикалянето на качествени соц резиденции се е превърнало в наше вече извратено хоби, а и продължаваме да твърдим, че тяхната архитектура може много да учи и възпитава, сме си избрали вила Калина в Бояна за емблематичен пример от София.
Господин Президент, ма френд, може ли да влезем?
Image may be NSFW.Clik here to view.