Освен 10-те кооперации, в които искаме да влезем, в София има поне 10 къщи, които си струват да станат част от образователен архитектурен тур на столицата. И в които нямаме против да ни поканят.
С едно изключение никоя от тези десет къщи не е във (екс-)вилните квартали. И това е съвсем умишлено.
Една от най-характерните градоустройствени черти на София е сравнително ниската централна застройка от 4/6-етажни кооперации. В града няма оформено “сити” от много високи сгради, въпреки плановете за такова по бул. Тодор Александров, които частично се провалиха (надяваме се завинаги) от икономическата криза. Високите сгради в центъра са единици и служат за пунктови акценти (например Енергопроект, няколко жилищни блока, хотел Родина, сградата на КНСБ и още няколко).
На този фон оцелелите самостоятелни парцели с еднофамилни къщи действат изненадващо и навяват романтични спомени за едни пред-панелни времена, с царски балове и карети, със замислени писатели на прозореца или пък за забранен номенклатурен лукс.
И така. Започваме от Лозенец.
Къщата “Корбюзие” на ъгъла на ул. Милин камък и бул. Джеймс Баучер
Може да не си личи на пръв поглед от дърветата, но тази къща е изключителен пример за предвоенен жилищен модернизъм. А ние много рядко използваме думата “изключително”.
Вероятно е строена в края на 20-те или началото на 30-те години на миналия век. Всеки елемент е като по учебник, писан от Корбюзие и Мис ван дер Рое едновременно — тънките плочи на козирките, лентовидните прозорци, облият балкон, покривната тераса, смелото смесване на кръгли и правоъгълни отвори, овладяването на терена.
Входът откъм ул. Милин камък е подчертан с тънка колона и още по-тънка козирка
Към бул. Джеймс Баучер лентовидните прозорци са разбити на равномерни правоъгълници.
Изобщо не е лошо студентите от близкия УАСГ да идват тук да се учат как да проектират фасади и да слагат прозорци. И не само.
Интересно дали по оригинален замисъл в интериор е била решена като еднофамилна къща (с дневна част долу и спални горе) или като двуфамилна (както изглежда, че се ползва днес).
Къщата на Сирак Скитник, ул. Борова гора, Лозенец
Къщата на Сирак Скитник в долен Лозенец е като от приказка на Братя Грим.
Проектирана е от един от най-добрите архитекти от преди войната — Георги Овчаров — и носи неоготическия дух на жилищните му сгради с емблематичните червени тухлички и арковидни прозорци.
Била си е тъкмо на мястото, когато площад Журналист е бил в края на града, до гората, преди лозята.
“Онова” прозорче
Входната врата
Две (типови) къщи в Лозенец
Избрахме тези къщи под хотел Кемпински не заради уникалната им архитектура (стандартни едно/двуфамилни жилищни сгради от соца), а заради непретенциозния начин, по който предлагат отлична среда за живеене на 10 минути пеш от центъра. Двор, приземен етаж с мазе, тераси към спалните, място за лятна трапезария, лозница и най-експерименталния гараж на стръмен наклон, който сме виждали.
Входът от север
“Гаражът”
Тъжното е, че само преди 15 години така изглеждаше един цял квартал, а днес там такива къщи са изключение.
Къщата на Милко Балев на ъгъла на ул. Бигла и ул. Златовръх
През соца за еднофамилните къщи от подобен вид са били запазени т.нар. престижни вилни райони. Много рядко могат да се намерят в толкова централна част на града, където обикновено откриваме не по-малко качествените номенклатурни жилищни блокове (има един например съвсем недалеч, на ул. Кораб планина).
Е, къщата на Милко Балев, е изключение. Издържана е в добрите соц традиции — с частична каменна облицовка, дървени сачаци на терасите, хубави парапети. Можеше да е малко по-ниска, покривът е малко тромав, но пространствата изглеждат обещаващи — особено дневната част със зимна градина на първия етаж.
Входът на къщата откъм ул. Бигла. С гараж и “раздвижени” обеми от късния соц
Къщата “на професора” на бул. Патриарх Евтимий
Тази къща между Попа и НДК май не беше на професор в действителност (бяхме чели за нейните собственици много отдавна в един стар брой на Наш дом, който така и не открихме). Но в нея определено има нещо “интелектуално”. Сигурно заради каменната облицовка и супер сдържания силует с еднакви прозорци.
Софийски модернизъм от 30-те години на миналия век, по дух тази къща ни прилича на една кооперация в Лозенец, за която бяхме писали много отдавна.
От интериора очакваме хубаво вътрешно стълбище и голяма библиотека.
Неочакван поглед към същата къща през паркинга на ул. Аспарух. Вертикалният лентиводен прозорец вероятно е на стълбището.
Резиденцията на английския посланик на бул. Васил Левски
Резиденцията на английския посланик е една от най-добре запазените и поддържани жилищни сгради с представителни функции в София. Толкова е добре запазена, че изглежда връстница на новопостроените къщи в подобен стил из Драгалевци и Симеоново през 90-те (при които обаче английският аристократизъм не се е получил твърде).
Всъщност сградата е тук още от началото на 20-ти век, строена е в популярния по онова време “едуардиански” стил и има респектираща симетрична фасада откъм булеварда и приятелска жилищна част с добре поддържан (скрит) двор на юг. И “асма” с една от най-старите глицинии в София.
Предполагаме, че интериорът ще докаже как може една всъщност доста голяма къща да създава приятна, светла атмосфера с добра връзка с природата.
Южният двор с типична пейзажна английска градина и “асма” от глициния
Къщата с ягодите на ул. Сан Стефано 6
От носталгичните къщи от царско време в района на Оборище, тази ни е любимата. Ягоди отдавна май няма в двора, но си запазваме правото върху името.
Заради неопределения й стил сме влизали в ожесточени спорове, но продължаваме да твърдим, че в нея има много български сецесион с орнаментите и капителите, вдъхновени от Първото българско царство. Има и много приказен историзъм, който сигурно кара хората, минаващи по ул. Сан Стефано, да въздишат горко за славните времена на стара София и да кълнат новия собственик на къщата, който очевидно я чака да се саморазруши.
Част от интериора на тази къща е сниман във филма “Опашката на дявола” и все пак, господин Златев, дали може едно кръгче и из горните етажи?
Къща в кв. Яворов
Още един представител на хубавия предвоенен софийски модернизъм. Обли балкони, тънки плочи, “корабни” парапети.
Искаме да видим облата дневна, стълбата към горния етаж и стари снимки на интериора.
Къща в Княжево
Княжево може да изненадва, нали? Тази къща се намира в края на бул. Борис III и изглежда като лятната резидеция на арх. Петко Момчилов, която проектирал малко преди Банята, за да си поразкърши пръстите.
Интересно как всяка добра къща в България, строена преди 89-та, независимо от чуждестранните образци, които е копирала, или идеологията, на която е служела, носи и някакъв “местен” дух (в случая византийски орнаменти и тухлени облицовки). Нещо, с което новата българска архитектура засега не успява да се справи.
Входът
Вила Калина, Бояна
И накрая единственият пример, който се намира във бивша вилна зона, извън истинската градска част.
Вила Калина в Бояна е онази къща, в която настоящият ни президент не иска да живее, а ние много искаме да влезем.
Тъй като обикалянето на качествени соц резиденции се е превърнало в наше вече извратено хоби, а и продължаваме да твърдим, че тяхната архитектура може много да учи и възпитава, сме си избрали вила Калина в Бояна за емблематичен пример от София.
Господин Президент, ма френд, може ли да влезем?