Ким: Дръж се прилично

Миналата седмица бях на представянето на Чест на Елиф Шафак и не, че държа на тези неща, но тайничко се надявах да получа автограф. Когато ни помолиха да се наредим на опашка обаче, настана ужасна блъсканица, a аз се оказах сред последните. Въпреки това продължаваха да се ръчкат и дърпат и когато от Егмонт се опитаха да няма задушени, хората креснаха. Едно момиче с дебела и неравна среброста линия на очите изкрещя "ама не е честно, така ще са първо тези от дясно", момчето с брада катинарче, което седеше зад мен и през цялото време дуднеше недоволно, че никой от присъстващите не разбир Шафак като него, също викна, а още няколко им запригласяха. На представянето на Чест почувствах срам и докато се изнизвах с книгата под мищница се чудех защо сме такива.
И си спомних. Ние не знаем как да се държим на публично място. До преди няколко години да дойде някой писател/артист/музикант който в момента прави нещо беше нечувано за нас. Колкото и да се напъваме, нямаме традиции в събитията като Виенски бал или Бал на дебютантките. Но ако това са неща, които не зависят от нас, другото сами си го правим, защото се гордеем с простащината и непукизма си и ги наричаме индивидуализъм.
Имаше момче в класа ми, което минаваше за много яко и от нищо не му пукаше - излизаше от тях едва нахлузил панталона си с половината боксерки навън. Загащваше се по Шишман обясняваше "абе ти знаеш ли колко ми дреме". И беше як, мнооо як.
Преди две седмици в автобус 72 видях едно момиче, което извади огледалце, пинцета и заскуба мустака. От Орлов мост до Сердика център беше приключило и се гмурна в любимата шопинг обител.
През ден, когато се разхождам в парка, виждам майки, които изпикават децата си на поляните, до пейките, зад откритите кафета. И не, проблемът не е толкова в тоалетните - просто не виждат нищо нередно. 
Интересно, защо ярката простотия обира всичката толерантност.