И аз като Вал Маринова съм страшен фен на Хари Потър. Не само защото поредицата е написана увлекателно или пък защото Дж. К. Роулинг и Хари са родени на моя рожден ден. Просто харесвам фентъзи, а когато то е съчетано с митология… Подобни книги са способни да докарат уволнението ми от работа, наистина! Щом се залепя за някоя от тях, не мога да я оставя, докато не стигна до „финалните надписи“.
Преди време изживях подобно нещо с поредицата на Майкъл Скот за безсмъртния Никола Фламел, а вчера – с Персей, т.е. Пърси Джаксън и „Похитителят на мълнии“. И ако името на Рик Риърдън отдавна се въртеше пред погледа ми с купищата си номинации за книжни награди, сега вече определено знам защо!
Пърси Джаксън е хлапе, учещо в поредното училище, страдащо от дислексия и СДВ (синдром на дефицит на вниманието). Скучните уроци, ниските оценки и постоянните бъркотии, в които се забърква момчето, не издават с нищо безкрайно интересната му съдба. Докато един ден, по време на посещението си на изложба на древни гръцки и римски находки, той не изпарява учителката си по математика. Дали това е поредната халюцинация и защо всички се правят на ударени, сякаш г-жа Додс не е съществувала никога?
Страшната тайна, тегнеща над Пърси е, че той е син на олимпийски бог. Истински бог! И ако простосмъртните съумяват да си измислят истории, обясняващи по техен разумен начин странните явления, истината е съвсем проста. Боговете от Олимп съществуват, а децата им са обречени на вечно бягане от ужасяващите чудовища, готови да ги унищожат. Защо? Защото героите могат да бъдат мнооого опасни.
Малкото момче, преследвано от някои от най-страшните митологични създания, успява по някаква щастлива случайност да се добере до Лагера на нечистокръвните, макар и с цената на загубата на майка си. Амброзията го повдига на крака, за да започне най-дългото пътуване в живота си – пътуването към истинската си същност. Чий син е Пърси? Какво умее най-добре? Ще се справи ли с подвига, възложен му от кентавъра Хирон? Ще успее ли да опази приятелите си Анабет (дъщеря на Атина) и Гроувър (сатир) от чудовищата по пътя? Ще успее ли мистър Джаксън да открие мълнията на Гръмовержеца Зевс и да внесе мир в нажежените отношения на Олимп?
Честно казано, много ми е трудно да разкажа историята на Пърси, събрана в 350 страници, които ми се сториха безкрайно малко. Историята е толкова завладяваща и нито дебнещите опасности при прекосяването на Америка, нито срещата с Арес в ролята му на рокер, нито дори посещението в царството на Хадес могат да бъдат събрани в едно ревю като това. Истината е, че Пърси Джаксън е готин, макар и доста безразсъден и на моменти самонадеян младеж. И ако родството му с олимпийските богове му залага капани на всяка крачка, то също така му помага да научи повече за себи си – урок, който възрастните често учат цял живот.
Една хитринка: когато учите „Древногръцки митове и легенди“ в училище, със сигурност ще ги схванете по по-лесен и забавен начин, ако се потопите в историята за Пърси Джаксън. В книгата се срещат и фуриите, и горгона Медуза, както и Цербер, Харон и дори минотавърът!
Ревюто е първоначално публикувано в Детски книги.
