Блог Стара София: Създаване на Столичната голяма община

Шести април е една извънредно забележи­телна дата в историята на нашата Столица. С обнародваната този ден Наредба-закон за Столич­ната голяма община се прави в устройството на Столицата една от най-съществените и важни реформи ог Освобождението до сега.

Град София, заедно със селата: Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци, образуват нова административна единица под наименование Столична голема община или Голяма София.

Защо стана необходимо присъединението на тези осем селища към София? — Всъщност с това се узаконява едно съществуващо положе­ние, София фактически се е сляла с тези околни села, както и те в своето развитие, са стигнали до едно фактическо сливане с нея. Погледнете от Витоша към София и ще видите, че тези села не могат да се разграничат от нея и влизат в един общ блок. Стопански и организационно София и осемте селища също отдавна представляват едно цяло. Жителите им в по-голямата си част изкарват препитанието си в София и са фактически столични граждани. Не веднъж от присъединените сега селища са се правили постъпки за присъединяването им към София.

Но един от най-съществените законода­телни мотиви за това присъединяване е да се създадат условия за правилно прилага­не общия градоустройствен план на София, изработен от проф. Мусман. Благоустройването на София не може да се проведе и завърши без включване на съседните села към нея. Планът обхваща площ в диаметър 20 ки­лометра. Предвидените в него мероприятия, като: площи за военни казарми, летища и за учебни цели, площи за почистване каналните води, индустриални центрове, спортни игрища, залесителен пояс, водни площи, корегиране реки и много други мероприятия, не могат да бъдат извършени в землището на се­гашна София. И само по този начин — чрез присъединяване околните села към София, при­лагането на градоустройствения план можеше да стане на еднакви начала, справедливи за всички съседни населени места. Не трябва да се мисли, че ще се отнемат на населението от околностите обществените имоти (мери), които по градоустрой­ствения план биха били отредени за други обще­ствени цели, защото населението на околностите ще получи ползуване и от други и изобщо от всички обществени места на новата Голяма София.

И така, само чрез присъединението на съсед­ните на София села, чиито общински и държавни земи ще влязат в землището на Голяма София, ще могат да се изпълнят всички предвидени в градоустройствения план строежи, с което Сто­лицата на България ще може да стане един на­пълно уреден, благоустроен европейски град. Сега, колкото и усилия да се употребяват за раз­хубавяване на София, нейното благоустрояване не би могло да бъде завършено, ако нейните околности останат дрипави, неприветливи, бедни села. При това те са свързани със София посредством обща пътна, трамвайна и железопътна мрежи и представляват със Столицата една цялост.

Прочее, Столичната голяма община сега се състои от 11 кметски представителства: 5 град­ски — в районите на досегашните пет столични районни комисарства, които ще се именуват занапред: първо, второ, трето, четвърто и пе­то кметски представителства; и шест околностни — шесто кметско представителство - Слатина, с помощник кметски представител в Дърве­ница, седмо кметско представителство Драга­левци, осмо кметско представителство Красно-село, с помощник кметски представител в Бояна, девето кметско представителство Княжево, десето кметско представителство Горна баня и единадесето кметско представителство Надежда.

Новите градски части запазват своите имена и в адресно отношение ще се назовават например: София — Княжево, София — Бояна, София — Слатина, София — Красно-село и т. н., докато след време се загуби това деление и околностите започнат да се свързват неразделно с града, както и сега, например, с някогашното село Подуене.

При създаване Наредбата-закон за Столичната голема община се целеше преминаването към новия ред да стане по възможност без никакви сътресения за населението. Затова и новата община се поддели на градски части и околности. Това значи, че не всички от разпорежданията и данъчните и други налози, които имат жителите в градските части, ще бъдат еднакви с тия на жи­вущите в околностите. Последните запазват почти напълно същата административна организа­ция, която са имали досега, като селски общини и приходите, които Столичната голяма община ще събира в околностите, ще са по размерите, пред­видени в Наредбата-закон за селските общини.

Досегашните селски кметове на присъедине­ните общини са преназначени, като се именуват вече кметски представители. Те ще изпълняват същите функции, които са имали досега като кметове, включително и длъжността на об­щински съдии в районите на съответните кметски представителства.

Общинският съвет на Столичната голяма община ще се състои от досегашния Столичен общински съвет, увеличен с 6 изборни общински съветници, по един от досегашните шест селски общински съвети. На 24 април т. г. Софийският околийски съдия свика заседание на съветниците по избор от влизащите в Голяма София досе­гашни общини, които да посочват, чрез гласуване, по един съветник за общинския съвет на Столичната голяма община.

Бюджетите на досегашните селски общини за 1938 год. остават в сила така, както са утвър­дени от Министъра на вътрешните работи, с малки поправки, които ще се наложат от съгласуване тяхната дейност с новото им положение. С бюджета за 1939 година ще се уреди оконча­телно положението на околностите.

В заключение требва да се каже, че слива­нето на околните села със София ще има крайно благотворно влияние най-напред за самите тях. Те ще се ползуват широко от благата на голе­мия град и предприеманото от него благоустроя­ване; ще станат обект на всестранните грижи на Столичната голяма Община; ще бъдат тласнати към по-голям стопански, технически и социален напредък. Докато сега всеки посетител в тези села се очудва на тяхната изостаналост, като да не са в най-близък досег с най-културния град на България, след едно-две десетилетия те ще станат цветущи околности, органически части от един красив, хармонично изграден, процъвтяващ Престолен град на третото Бъл­гарско царство.

Разбира се, това сливане ще окаже крайно благотворно влияние и на самата София, с възможността, която й се дава за цялостно и правилно благоустройствено развитие към най-здравите по­соки на града — Витоша и Люлин. Хубавият климат, непосредствената близост на планините и разнообразните богати минерални води ще бъдат залог за развитието на Столицата ни като първостепенен курортен град, гдето лежи и не­говото по-добро бъдеще!