един познат постнал под статуса ми: "обичам хората със самочувствие, а за нас доматите с колците."
ако наистина обичаше хората със самочувствие, нямаше да мисли, че някой му е отредил доматите с колците. и защо изобщо чуждото самочувствие е такъв проблем тук? защото любимото хоби на българия е да е нещастна и онеправдана. в този смисъл предпочитам да съм гражданин на света. радостта и тъгата ми нямат националност, етнос или пол.
приятен ден:)
