“В неизбежна земя,
в грехове и отрови –
къртът рови ли, рови”.
Пл. Бочев
Бих му казал, че някога
бил е сладко къртиче.
От Мадан до Оряхово
през тунели е тичал.
Без очи, но с любов –
към достойна къртица.
Без звезди и уловки –
бил е нейният рицар.
Бих му казал, че днес
е достатъчно късно –
за проглеждане в песен,
за целувка по устните.
Бих го стъпкал така,
че напук да прогледне.
Бих отрязал ръка,
та кръвта ми да вземе.
И да пие неистово
от узрялото време.
И по празните листове
да се дави в поеми.
