Продължавамес великденската поредица на Наталия за Канада и Британска Колумбия. Предишния път пристиганхем в столицата на Британска Колумбия – град Виктория. Днес ще продължим с централната част на града.

Приятно четене:   Приятно четене:

Виктория - едно бленуваното място за живот

част втора

Из центъра и парковете на Виктория

Royal Museum.

Изненадата обаче ни посрещна още в предверието. Запътили се да научим повече за бита и изкуството на индианците, както и за първите европейци и китайци пристигнали по тези земи, най-неочаквано в предверието на музея попаднахме на Жълтата подводница! Колекционерската жълта лимузина на Джон Ленън...

[caption id="" align="aligncenter" width="528" caption="Лимузината на Джон Ленън"][/caption]      

Колекционерската антика беше подарена на музея от милионера Jimmy Pattison,

който е шеф на верига супер-маркети "Save on Foods". Междупрочем макар, че името на веригата говори за спестяване, това е една скъпа верига за храна и е в противоречие с името си.. А може би бизнесменът е понадувал цените на храната в магазините си, за да спести и да купи ето тази скъпа играчка изложена тук :) :) Малка закачка :) :) [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] На излизане от музея се позабавихме за поредната порция снимки и видео. Навсякде градинки, навсякде фонтанчета. Няма спор, че обстановката те кара да пожелаеш да живееш тук!

 
И точно в 12:00h като се започна една мелодия и звън на камбани от ето тази Кулата до нас.

    Държах да запиша всичко за видео-колекцията ни, невероятна красота облечена в звук! Продължихме разходката си в центъра на града, вървейки. Не случайно казвам "вървейки", защото в тази страна това е позабравено преживяване.

В Северна Америка градовете нямат централен площад, нямат център

това, под което се разбира като "център" от европейците. В централната част на градодвете тук, така нареченият "даунтаун" са съсредоточени административните сгради, небостъргачите...и пак коли, само коли. Но стига за това, връщам се пак в

централната пешеходна зона на очарователната ни Виктория

Преминаваме бавно покрай базара, отбивайки се на всяка една тараба. Много индиански-художници и самодейци опитващи се да продадат изработеното от тях.

    Сдобих се с ето тази костенурка, изработена от индиански художник.

      Имахме трудност да комуникараме с него на английски. Някои индианци живеят в резервати и общуват само c тяхната си общност и племе. Случвало ни се е и друг път да попаднем на почти неговорещи английски индианци. Културата и религиозните практики на индинаците винаги обожествяват и са неразривно свързани с животните на около. Продължаваме разходката си из централната част. Трябваше да изчакам пред ето този Инфо-център, Деивид и сина ни влязоха да вземат брошури...

    Стоях права до цветна леха и пейки.

    Три възрастни дами на достолепна възраст почти до мен на пейкатa, бяха улисани в сериозен разговор. Изведнъж осъзнах, че разговора се води на руски. Трите дами бяха заети да обсъждат някаква жена дошла от Русия в Canada, която сменила 3-ма съпрузи и сега се готвела да хване в капана съпруг N 4. Неволно се усмихнах. За момент жените се сепнаха и подозрително ме погледнаха. Продължих да си гледам безучастно. Явно прецениха, че няма начин да разбирам разговора им и продължиха да нищят жената с 4 съпруга! Мислено пикантната ситуация ме върна в България, изплуваха в съзнанието ми блоковете, входовете, пейките и бабичките вечно удумващи някого :) :)

Вече с колата, тръгнахме за един парк, който имаше много атракции и ресторантчета. Шофирайки по улиците можахме да видим повече от архитектурата на града.

Добре, че

Виктория никога не залитна към високото строителство

По-високи сгради от тези на снимката нямаше. Съвсем поносимо високи!!!

      Ясно e. че "човек" е на почит тук а не е безвъзвратно изгубен, както в повечето нечовешки градове, непригодени за нормален живот за които стана на въпрос по-горе... Намаляваме скороста,

навлизаме в парка

Да си призная друг такъв парк не бях виждала в Северна Америка. Обикновено огромните паркове тук представляват огромни зелени площи, където хората лягат директно по тревата, хапват или играят нещо с топка. Паркyът не беше съставен от геометрично подредени цветни градини, които сме свикнали да виждаме в парковете. Пространствата бяха оформени във възможно най-близък до автентичния си вид природна среда. Чувстваше се усилие "пипането" и подредбата от човека да остават колкото си може по-незабележими. Пауни се разхождаха за да предават екзотика на обстановката. Вечер ги прибираха разбира се:) Няма как на място като това да не се запиташ: "А дали така не е изглеждал библейският Едем?"

 

 

 

След посещението в парка, решихме да покараме

из околностите на града

и да открием невероятни пейзажи за невероятните си снимки без които никое пътуване не минаваше.

От бреговете на Викторя на 30 км навътре в океана се виждат планините, които са US територия, има едно градче там Port Angeles, Washington. Дейвид е бил преди много години там.

Изглед от хълма и сградата на Метеорологичната станция.

... и все по-нагоре.

Вулканични скали навсякъде наоколо напомнят за активна вулканична дейност в миналото.

Виктория като на длан! Очарователна гледка се разкриваше от върха. С нискотo строителство и старинни къщи, градът притежава специфична атмосфера иневероятен провинциален чар макар да e столица. Еххх обичаме си столицата си!

Capital of British Columbia! Най-хубавото място за живот в Canada (според мен).

    Продължението:

По Великден във Виктория (Канада)

Автор: Наталия Х. Снимки: авторът     Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!