в понеделник играх тенис на маса в парка заимов
изведнъж започна
да духа да се смрачава и леко да ръми
играта стана невъзможна
и човекът с който играех остави хилката
разпери ръце
като леонардо ди каприо
„абе как беше“ чуди се
„оня филм за кораба дето нали и оная пееше
и дето бил еди какво си на света“
на следващия ден в края на новия епизод на хаус
имаше версия на i got you babe
потърсих сцената в нета за да я покажа на няколко човека
не я намерих
открих две други -
от сериала пълна къща
и триото
което са заформили шер и бийвъс и бътхед
вторият клип е от 1993-та
и видимо пародира
освен много други неща
и друг клип от същата година -
песен написана от стивън тайлър и ричи супа
който няма нищо общо
с филип консерва -
един от продуцентите на csi
бях в първи клас когати пуснаха и двете видеа
въртяха ги едно след друго по mtv
и връзката между тях беше явна
в момента връзката е трудна за откриване
и й е нужно възстановяване
бързо се износва разбираемостта
контекстът се размива
препратките стават невидими
скритите цитати биват откривани трудно
ако въобще някой ги търси
обществото и знанието
са прекалено разкъсани и специализирани
и дори самото съдържание избледнява
както с титаник до тенис масата в парка заимов
целият кораб беше потънал предварително
от него беше останал само жестът
че някой се смята за крал на света
усещането че безпаметността винаги е близо
и че не е нужно да помниш
и да удържаш в цялост и конкретика каквото и да е
защото винаги можеш да провериш
не е нещо особено обнадеждаващо
дори да става дума за титаник
майка на музите
за добро или лошо
но някак основателно
е мнемозина
името й означава памет