Понякога всичко, което искам от живота е да изляза след сутрешното си кафе и даседна някъде, където мога да изям един хубав садвич. Има дни, в които нищо неможе да замени хубавия сандвич. Той обаче продължава да бъде сред най-рядкосрещаните бисери на и без това отчайващата ни улична храна и фаст фууд култура, която все още е на кота едно. Втова отношение напредъкът е бавен и трудно забележим.
Към момента най-добрият за мен сандвич в София (мнението елично и не претендира за изчерпателност и неоспоримост, това е индивидуалнаоценка) правят във фирмения магазин „Сирене и вино за приятели” на „Добрев” наул. „Цар Асен” - ъгъла с „Парчевич”.
Веднага се обосновавам: Според мен 75% от сандвича е хлябът. Пекатго на място, тъй като магазина е и пекарна. За това му давам около 1600 точки.Тънък слой маслинова паста или песто – свеж елемент и достатъчно мазнина, коятода замени маслото (или не дай боже-маргарина). Още 250 точки. Колбас по избор + пушена моцарела – месо и сирене –абсолютната класическа комбинация за сандвич, която да ни засити – 730 точки.
Листоот свежа маруля и резен домат – свежарският елемент, който прави преглъщанетолесно. 400 точки. Без измислени сосове, които да убият вскуса на сандвича, безизмислени салати, туршии и други глупости. В добавка – размерът е предостатъченза пълно засищане – 300 точки, а цените – между 2.50 и 3.90 лв. Още 500 точки.
Завършваме с приятната атмосфера, кътчето къдетоможем да седнем и да се нахраним спокойно, хубавото кафе, чай и друго пожелание, както и възможността да си тръгнем с нещичко от магазина – сирене,колбаси, маслини и други подбрани продукти. Или в моя случай- с бутилка вино от доста симпатичния подбор от изби, който са направили – още 800 точки. И така „Добрев”печели с общ сбор от ...wait for it…1. 035. 600 точки!
А не е ли най-нормалното нещо на света хубавия сандвич? Хубавиятсандвич обаче не е този, който ми пробутвате за 6.50 лв, защото е хипер мегаздравословен, органик, състейнабъл и други измишльотини, нищо че е стоял 8часа зад витрината, тъй като никой не иска да го купи. И как ще иска- разбирам,че наемите са скъпо нещо, но не приемам, че сандвичът трябва да струва колкото тритренировки във фитнеса.Ето отличителните черти на сандвичите в София:
1.Скъпи и с големи претенции, за сметка на това – съвсем не вкусни.
2. Евтини игадни – с всички възможни най-лоши продукти, които се намират в търговскатамрежа.
3. Арабите – мазно, мазно, мазно, за хигиената не искам да си мисля, нопък незаменими, когато бавно се отправяш към дома си след тежка вечер.
4. Сандвичът-манджа– кой по-дяволите е решил, че в един сандвич трябва да се сложи цялата продукция на салати Алди, Кенар или някакъв друг подобен шит, изкуственизеленчуци, туршии, 13 вида гарнитури….които да текат по дрехите, ръцете илицето, когато опитваме невъзможното – а именно да отхапим от него.
5. Сандвичот някакво подобие на бутер тесто…really?!!
6. Частичниуспехи – побързах да похваля Farmer’s, но те пък побързаха да ме разочароват, сервирайки ми наскоросандвич с толкова суха питка, че се разпадаше на трохи в ръцете ми. Пичове, несе прави така, когато имате претенцията, че си печете хляба на място и когатоми взимате 5 лв. Освен това първото е пълна измишльотина – по-точно е да секаже, че претопляте хляба на място, но когато той е на поне два дни, нищо не помага.
Фенка съм на печивата в My Baker, но пъксандвичите са също така надценени ги правят с хляб, който не спира да меизумява с това, колко упорито жилав и труден за дъвчене е.
7. Ииииии накрая върхът – сандвичите в Студентски град. Това ежанр, който заслужава отделен пост и за момента нямам думи да опиша тазимултикултурна холестеролна атомна вселена, идеална за изнурените, предрусали счалга студентски души. И няма ХЕИ на този свят, което да може да ги спре.
