Приятели (:
Вчера, в последния ден от седмия Фестивал на българското образование, се събрахме да наградим отличените автори в Копнежа за ученическо творчество. Ето как:
- звукозапис от награждаването
- поглед от SciFi.bg (иде! скоро!)
И ето кого:
Отличия от електронно списания SciFi.bg
- Павел Миланов – за „Детето на Дявола“
- Мария Лазарова – за „Кафе“
- Евгения Василева – за Narratio de Imbre Obscuraque
Отличия от клуб „Светлини сред сенките“
- Християн Трифонов – за „Главобърканици“
- Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
- Виктория Николова – за „Левски“
Отличия от клуб „6+“ към НСОУ „София“
- Християн Трифонов – за „Главобърканици“
- Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
- Георги Стоянов – за „Психологически фотографии“
- Християн Марков – за „Истинска приказка за доброто“
Отличия от фондация „Човешката библиотека“
- Лилия Георгиева – за „(Представи си момиче)“
- Милена Милтенова – за „Разни умозрения“
- Мира Владимирова – за „Надеждата в отражението“
- Румен Скрински – за „Портрети BG“
- Мая Стойчева – за „Идея, родена под звездите“ и „Трудна сватба“
- Синем Смаилова – за „Изгубеният талант“
- Мария Попова – за „Парите“
- Сюзън Гератлиева – за „Светулка“
- Алис Сандалова – за „Една вълшебна, зимна, звездна нощ“
- Мария Белчева – за „Да бъде светлина“
- Михаела Белчева – за „Идея, родена под звездите“
- Соня Маринова – за „Въпрос“
- Габриела Влахова – за „Гърненце с мерудийка“
- Християн Трифонов – за „Главобърканици“, „Историята на едно дърво“, „Магията на любовта“ и „Възкресение“
- Наталия Таскова – за „Спомен“
- Цветина Пенева – за „Другата ми сестра“
- Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
- Мария Иванова – за „Подводният град Атлантида“
- Георги Стоянов – за „Психологически фотографии“
- Моника Ангелова – за „Чудесата в нашия живот“
- Радостина Диловска – за „Русалките умират на разсъмване“
- Любимка Георгиева – за „Доброто добро ражда“
- Гала Пенкова – за „Правете изкуство, не конфликти“
- Ивайла Петрова – за „Пролет в гората“
- Габриела Симеонова – за „(Деца, родители, лудории)“
- Ирена Димова – за „(Претопявам се в сол)“
- Марина Ерева – за „Видение“
- Преслава Македонска – за „Казах ли ти…?“
- Виктория Идакиева – за „Моят свят“
- Мария Величкова – за „Нашият блок, нашата сцена“
- Димитър Михов – за „Тихо е“
- Цветомира Николаева – за „(Аз не съм незабележим човек)“
- Димо Желязков – за „Сърцето, Любовта и Душата“ и „Животът“
- Томислав Господинов – за „Моят силен старт за България започва с…“
- Мария Лазарова – за „Кафе“
- Петя Петрова – за „Любовта в моя живот“ и „Ако животът е непрекъснат спектакъл, а ние – участниците в него, то кой е зрителят?“
- Борислава Христова – за „Свободни ли сме днес?“
- Яница Кочева – за „Сън ли е било“
- Деница Дачева – за „Селско сърце“
- Мартин Иванов – за „Гангстерска сутрин“
- Димитър Гълъбинов – за „Българин да се наричам…“
- Християн Марков – за „Истинска приказка за доброто“, „Война на световете“ и „Сложно нещо е любовта“
- Митко Сираков – за „Изворът на моята душа“
- Елица Илиева – за „Сбогом, тяло“
- Георги Ставрев – за „Искам да съм здрав, защото…“
- Виктория Николова – за „В една вълшебна звездна нощ…“
- Биляна Йорданова – за „Карай бавно – спаси живот“
- Раян Иванов – за „Необичайни сезони“ и „Обратният свят“
Отличията са изброени в реда, в който получихме текстовете. Копнежът не състезава авторите едни с други (за това си има конкурси 
) – той отличава всички, чието вълнение и старание са ни впечатлили.
Лека-полека ще публикуваме тук ония отличени текстове, които авторите пожелаха да споделят и с вас.
Благодарим на всички участници за усмивките, писъмцата (особено за милите 
) и за ударната доза вдъхновение, че следващата вълна идва. Хайде пак! 
Благодарим и на съмишлениците ни от „Професионален форум за образованието“, които за четвърта година ни сътворяват възможност да участваме в образованието: свързващо, равностойно, градящо умения… образование, каквото си мечтаем ние.
А аз благодаря лично на Или, Лъч, Еви и Наско, които подготвяха, пренасяха, пазителстваха и ми припомняха, че ЧоБи значи „заедно“.
Накрая, за десерт… ще пуснем духа от кутийката.
Приказката разказва, че някога странстваща задруга от народа на Чобитите попаднала на тайнствени свитъци с древна мъдрост. Уви, вековете не били пожалили пергамента – половината от записаното било изличено, недостъпно за смъртни очи. Поумувала задругата, поусмихнала се задружно, пък занесла половинчатите свитъци на Събора на омъдряването, където се сбирало голямо и мало (особено мало) от близо и от далеч. И им предложили, на сбраното голямо и мало (особено мало), да довършат древната мъдрост, като черпят без страх и свян от своята си.
И ето какво произтекло…
Разказва приказката, че задругата Чобити още умуват и се усмихват. Особено се усмихват…
Снимки: Евгения Василева, Илка Чечова