Това е снимка от календара ни за вече изминалата година. Страхотна снимка – всички много я харесаха. Този мил нос принадлежи на едно куче, което тогава беше все още кутре и което по същия повод кръстихме Носка. Малка, мила, добричка, весела – бяхме сигурна, че Носка ще намери дом за 0 време с такива хубави снимки.
Но сле грешали. Нито чудесният характер, нито ума, нито добронамереността и веселата скокливост на Носка не спечелиха ничие сърце за цяаааала една година. Дали е изглеждала твърде типично? Едва ли – тя наистина е хубавица. Вероятно е имало някаква магия, магия, която я е правела нивидима, докато се появят хора, поне толкова прекрасни, колкото е тя.
Запознайте се със семейство Джонгларски! Едни невероятно мили, усмихнати, енергични и добри хора, чиито сърца бяха завладяни от Носка. Ах, какъв вълнуващ живот я чака с тях! Г-н Джонгларски е треньор на спортен отбор на деца с увреждания и нашата Носка ще ги придружава на техните пътувания в чужбина!
Ще бъде толкова обичана! Впрочем, тя вече е! Дам, добре, че изчака, мила Носчице. А, и честито име – Носка вече се казва Тери, не и трябва приютско кодово название 