Тези дни са пълни със зеленина и цвят. Май от дете не съм била толкова много навън. Като гледам, че в парка сме най-вече майки с деца и възрастни хора си мисля, че следващия път, когато ще ми се удаде подобна възможност ще е след пенсия (живот и здраве, де :).
Това горе са джанките в нашия парк преди Великден
ето и японските вишни в същия парк днес
и едно цвете, което сестра ми ми подари преди 10 години, което досега никога не беше цъфтяло – символ на ината ми в отглеждането на цветя и на това, че цветята не винаги гинат като забравиш (или не можеш) да ги поливаш зиме.
Ще завърша с едно стихотворение на Валери Петров, което е съвсем по темата. За съжаление и представа си нямам кога ще мога да напиша рецепта тук. Храната през последните месеци се свежда до набавяне на важни вещества. Готвя на прибежки и повечето случаи нощем. Изяждам я почти мигновено и за снимки и дума не може да става. Един ден, когато това се промени, с удоволствие ще ви пусна рецепта. За сега така – радваме се на това, което живота предлага за момента. Бъдете здрави и ето го стихотворението:
Пролет е…
Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.
А децата в игрите си не познават умората …
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.
И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут…
Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!
Валери Петров
PS. Голяма борба с редактора. Стихотворението е в четири параграфа, които не знам как да докарам да се виждат в крайния резултат. Може би някой от вас борил подобен проблем ще даде идея. Поздрави и хубави пролетни дни!
