Далече, далече на юго-изток ще ни води Жени днес и ще ни покаже столицата на Камбоджа – Пном Пен. Дали да повторим? На ваша отговорност :)   Приятно четене:     

Пном Пен, Камбоджа

Пном Пен (Пном Пънь , с ер малък накрая ) Камбоджа 28 януари 2012година след Христа. Ден 8 от нашето пътуване из югоизточна Азия На аеропорта сме само трима бледолики – ние двамата и едно втренчено в нас хлапе. Докато се чудим под парещото слънце да рискуваме ли със счупената маршрутка , то се приближава и с френски акцент пита дали знаем в кой район са гестхаусите. Ееее, сега ще се обиждаме ли. След толкова ровене в нет-a, естествено че знаем – Сусоуат кей (не че той знае къде е и какво е ). - Давай да поделим тук-тук-а и да се мятаме. Хлапето е едва на 22, но от 4 години работи къде ли не като готвач и сега , след Австралия, Нова Зеландия, Бали и т.н. решило да се види с приятелите, и то точно тук, в Камбоджа. Бакшиша маневрира сред мотопедчета и лендкруизъри и от време на време спира да си размени някоя дума  със случайно стоящи, съсредоточени в предстоящото пресичане на оживения булевард, местни. Накрая не изтрайваме и вадим картата, за да го ориентираме къде отиваме и къде се намираме, на което френчето се опулва. –         Мистър, Вие за първи път ли? –         Че кой е луд да повтори? След Сингапур това тук си е направо културен шок. А сме само от 15 минути в Камбоджа.

Хостелът се оказва ресторантче с няколко стаи над него

На бара , пред огромна, разбирай наистина огромна, халба бира е заседнал вече порядъчно пийнал, приличащ на някой от братята от ЗиЗиТоп, австралиец, който на техния странен и неразбираем английски ни приветства с добре дошли. Пиер (май така беше името на франсето) е убеден, че приятелката му категорично ще откаже да спи на такова място и след уговорка за късна бира, тръгва да търси по-цивилизовано място за преспиване. На нас не ни пука. Стаичката е чиста, вратата се заключва, има гореща вода – какво му трябва повече на човек. Е, няма прозорци, ама в тая гюрлутия, и в тая горещина, по-добре е че няма. Пък и ние сме само за малко, за една вечер. На път за великия и световно известен Анкор. Добре че Аджелина решила да се снима точно там, иначе …. щяха да видят толкова туристи само по телевизора.

Правило първо - влезеш ли някъде, проверяваш първо как ще излизаш

т.е. първо търсим с какво и от къде ще се измъкваме от този град. Решаваме да е с обществения им транспорт и по- точно Mekong express. Намираме офиса, който въобще не е на указаното в пътеводители и форуми място. Вътре климатиците дънят на режим "замръзване". Приятно облечни момичета най-учтиво ни проверяват паспортите и записват имената (сетете се как се обяснява на азиатец как се пише Евгения ;) ) Обясняват ни най- подробно кога и как ще пътуваме и ни връчват билетите. Хм. Очаквахме едва ли не да си седят все още по палмите, а за сега печелят по точки. И пред Адрес-Груп, и пред Биомет. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   След освежаваща проба на душа,

решаваме да разгледаме града

По крайречната улица, същата  Сусоуат кей, тръгваме надолу. Улицата всъщност е и

туристическата зона. Бар до бар.

Пълно е с бледолики, а това в първите часове на непознато място винаги действа успокояващо. Отблъсквайки постоянните атаки на бакшишите след около половин час стигаме и историческия център. Президентския дворец, кралския дворец, Ват едикойси, голям централен площад, по който щъкат хлапета, които искат да ти продадат я картичка, я книжка..

Image may be NSFW.
Clik here to view.

  Кратка фотосесия за да увековечим нашето посещение... Не е чак толкова лошо, колкото го представят разглезените бледолики из форумите на трипъдвайзъра… Е,има си ги и просяците, и спящите по тротоара бездомни.  Все пак и тук е минал комунизЪма. Сега са конституционна „монархия”.Само дето монарха си е градинар по душа, изпълняващ в името на родината ролята на баща на всички кампучиици, заложник на управляващата партия в собствения си дворец.

 Image may be NSFW.
Clik here to view.

  Решаваме че трябва да отидем до руския пазар. Кой руснак пък ще реши точно тук да се засели, камо ли пазар да прави. Нооо…така пише из форумите - да не пропуснете руския пазар - Phsar Orusey За капак решаваме и да не пускаме никава аванта на тия кръвопийци, водачите на най- разпространеното в югоизточна Азия обществено превозно средство - тук-тук. Което се оказва нож с две остриета – от една страна дъъълго вървене под жаркото слънце из мръсните и намирисващи улици, съсредоточено и напрегнато пресичане, провирайки се между хвърчащите моторчета. От друга страна,  няма по-добър начин да се види истинското лице на един град.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

    Къде ще видиш фризьорски салон на тротоар, с покрив от брезент. Че и клиенти си има.( Забележете в дъното на снимката ,вляво, един от нас дори се двоуми дали да не си направи прическа А-ла кхмер. Пък и цената ще е колкото една бира. А! След една пресечка и барче, очакващо своите клиенти. Като го гледам, няма да ги дочака. От местните, разбира се, чак до там все още не бяхме пощуряли...

 Image may be NSFW.
Clik here to view.

    Във вътрешността хората са по-спокоини, по-малко досадни. Дори някои ни гледат странно – тия пък какви ги дирят точно тук, където няма нищо за гледане, освен нашата си мизерна действителност. Бродейки из улиците, се сещам за съдбата и на тая, опитала се да строи развито соцобщество, страна. След виетнамската война, дошлите на власт Червени кхмери, помагали на виетнамците в нея, решават да строят общество на тружениците, разправяйки се преди това с всички интелигентни и образовани. Резултатът всички го знаем – една обезглавена и зомбирана нация,затънала в собствената си мизерия.

Повече от 3 000 000 (три милиона) народ изтрепан

като некачествен мат’риал за експеримента „аграрна Кампучия”. Не правите ли асоциация с едни други братски партии... Но това тук граничи направо с канибализъм. Учуден съм че зад любезността и приятелската усмивка на азиатците се крие такава жестокост към себеподобните. Най-после стигаме прословутия

руски пазар. Руски, ама друг път

По страховита дупка досега не сме виждали!  В началото се опитваме да съберем смелост. Е-е-е , до тук дойдохме, как тъй няма да влизаме!... Клаксоните на всичко което се движи ни връщат в действителността. Второто ни Аз заговаря. – Алоо, Вие в ред ли сте,бе! Ми то дори дръпнатите го заобикалят. Решаваме да се задоволим само с постижението, че сме бродили няколко часа  из този шумен, мръсен, на места стряскащ, град.

 Image may be NSFW.
Clik here to view.

Продължаваме с безцелното си лутане из претъпканите улици. Чудим се на огромните Тойоти –Ландкруизър, плуващи бааавно в огромното море от 50 кубикови моторчета. Само дето неразбирам за какъв са им тия огромни машини в тая прашасала и бедна страна. Сигурно да си наобикалят наводнените оризови полета. Явно и тук си имат комплексирани новобогаташи. Улиците са задръстени от народ и свободното движението е силно затруднено. Заболяват ни вратовете от постоянното озъртане да не предизвикаме някое ПТП, че за повечето ние сме атракцията и се отплесват за да ни зяпат. С много мъка решаваме да вземем все пак някой тук-тук, че разходката се е превърнала в „придвижване с препятствия”. Удобно. Някой друг да мисли къде и как да се промуши. Пък и так се чувстваме по-европейци. Завръщаме се в

туристическия район. И по-точно на прословутата Sisowath Quay.

Само че тук вече е станало още по-задръстено. Насядалите по кръчмите бели са привлекли всичкото камбоджанец. Всеки втори е тук-тукаджия и ти предлага евтина обиколка на града, независимо че вече е пълен мрак. Пред всяко заведение те дърпат да седнеш и да хапнеш от тяхната евтина камбоджанска кухня. Всяко хлапе ти предлага книжка... Абсолютна лудница!!! Уморени, сядаме на най-бекпекърската кръчма на по една Ankorbeer, отдъхвайки си от 4-5 часовото бродене из града.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Постепенно ни залива едно приятно чувство на удовлетвореност – отметнахме и тоя град в списъка. И на задоволство, че сме само за една вечер тук! Идея си нямаме какви щяхме да ги вършим,  ако бяхме сглупили да разгледаме „ спокойно и задълбочено” Пном Пен, столицата на бившата братска Камбоджа! А, и още нещо странно- Българско посолство в Тайланд,Малаизия и Сингапур няма. Тук обаче има!!! Оххх, давай да си допиваме бирата и да лягаме. И на сутринта да си хващаме автобуса и да се махаме  по най-бързия начин от тоя град. Нагледахме се на столицата им . Да видим какво има в Сием Реп, и по-точно в прословутия, световно известен Анкор- едно от чудесата на света. ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ ПНОМ ПЕН СА ТУК: https://picasaweb.google.com/100263870214579547005/PhnomPenh29012012   Автори: Жени Русева Снимки: авторът Други разкази свързани с Камбоджа – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!