По повод не несекващата активност на БСП за референдум за АЕЦ "Белене" мислех да пиша аналатична статия за съмнителната ценност на референдумите. Защото те са механизъм на плебисцитарната демокрация (плебисцит - референдум), която концепция е доста различна от съвременната идея за демокрация. Защото множеството може да гласува всякакви нарушения на права, интереси и каквото и да е. Именно това е проблемът на плебисцитарната демокрация и затова я няма реализирана никъде.
Само ще добавя, че Хитлер идва на власт през 1933 г. според тогавашните несъвършени, но все пак демократични мехавизми. След което узурпира цялата власт в резултат на референдум. Райхсканцлерът Хитлер, който по конституция е втора фигура в държавата, несравнимо по-слаба като власт в сравнение с райхспрезидента, назначава референдум дали трябва да се съвместят двете функции. Назначава го веднага след смъртта на президента Хинденбург в началото на 1934 г.. И 80% от германците гласуват "за". Хитлер става освен канцлер (т.е.министър-председател) и президент (т.е. държавен глава) И оттам тръгва истинският възход на нацистите. В резултат на шибания референдум.
И ще припомня някои ключови нашенски ситуации, когато левите искаха референдум, а той не бе проведен. Според мен за добро, но вие съдете:
1990 г. - Отменянето на смъртната присъда
Общественото мнение бе в преобладаващата си част против. Но без тази забрана никога нямаше да ни приемат в Съвета на Европа, което е първата крачка към ЕС.
1992 г. - Признаването на Македония
Направи го правителството на Филип Димитров въпреки общественото мнение и въпреки нагласите на парламента. Международното признание (в което бяхме първи) бе крачката, опазила републиката от междуетническа война. Това, че следващите кабинети не можаха да оползотварят признанието, е тяхна вина.
1999 г. - "Даването на небе" на НАТО да бомбардировките срещу Сърбия
- Отказът да "дадем небе" на Русия, за да стовари десант в Прищина
- Даването на територия на САЩ за логистична подкрепа на албанските бежанци в Македония, едновременно с твърдия отказ да ги приемаме в България
Общественото мнение тогава бе категорично - 70% процента бяха срещу ударите на НАТО.
Но именно това решение на кабинета Костов, подкрепено от президента Стоянов, ни отвори вратата за членството в НАТО. Което пък ни отвори вратата за ЕС. Без съдействието ни за операцията в Косово, нямаше да влезем в НАТО. А без да влезем в НАТО, нямаше да влезем в Евросъюза.
Във всички тези случаи, ако бе удовлетворен натискът на левите за референдум, сега щяхме да сме някъде между Македония и Хърватска. Изводите за референдума като такъв (особено искан от левите), мисля, че е очевиден...
![]()
Само ще добавя, че Хитлер идва на власт през 1933 г. според тогавашните несъвършени, но все пак демократични мехавизми. След което узурпира цялата власт в резултат на референдум. Райхсканцлерът Хитлер, който по конституция е втора фигура в държавата, несравнимо по-слаба като власт в сравнение с райхспрезидента, назначава референдум дали трябва да се съвместят двете функции. Назначава го веднага след смъртта на президента Хинденбург в началото на 1934 г.. И 80% от германците гласуват "за". Хитлер става освен канцлер (т.е.министър-председател) и президент (т.е. държавен глава) И оттам тръгва истинският възход на нацистите. В резултат на шибания референдум.
И ще припомня някои ключови нашенски ситуации, когато левите искаха референдум, а той не бе проведен. Според мен за добро, но вие съдете:
1990 г. - Отменянето на смъртната присъда
Общественото мнение бе в преобладаващата си част против. Но без тази забрана никога нямаше да ни приемат в Съвета на Европа, което е първата крачка към ЕС.
1992 г. - Признаването на Македония
Направи го правителството на Филип Димитров въпреки общественото мнение и въпреки нагласите на парламента. Международното признание (в което бяхме първи) бе крачката, опазила републиката от междуетническа война. Това, че следващите кабинети не можаха да оползотварят признанието, е тяхна вина.
1999 г. - "Даването на небе" на НАТО да бомбардировките срещу Сърбия
- Отказът да "дадем небе" на Русия, за да стовари десант в Прищина
- Даването на територия на САЩ за логистична подкрепа на албанските бежанци в Македония, едновременно с твърдия отказ да ги приемаме в България
Общественото мнение тогава бе категорично - 70% процента бяха срещу ударите на НАТО.
Но именно това решение на кабинета Костов, подкрепено от президента Стоянов, ни отвори вратата за членството в НАТО. Което пък ни отвори вратата за ЕС. Без съдействието ни за операцията в Косово, нямаше да влезем в НАТО. А без да влезем в НАТО, нямаше да влезем в Евросъюза.
Във всички тези случаи, ако бе удовлетворен натискът на левите за референдум, сега щяхме да сме някъде между Македония и Хърватска. Изводите за референдума като такъв (особено искан от левите), мисля, че е очевиден...
