Лидия Стайкова: Властта – чия и колко

Вчера, докато бях на урок по рисуване, чух по националното радио, че политиците спорят кой да командва НСО (националната служба за охрана) и НРС (националната разузнавателна служба). Не знам с какво точно се занимават въпросните служби, но съм убедена, че са въоръжени и биха могли да бъдат опасни за някои хора. На теория не следва да са опасни за хора, които нямат зловредни намерения. И все пак, от години живея с усещането, че силовите държавни структури не работят в услуга на милите кротки хорица като мен. Всъщност, в случаите, когато съм била убедена, че полицията, например, трябва да ми помогне, не съм получавала помощ – нито в ОНЕЗИ времена, нито сега. Отдавна не разчитам на нея. Но пък изпитвам известен страх. Ако ме питате как ще се чуствам ако утре се събудим без полиция и подобни служби, които поглъщат огромна част от бюджета на страната, ще ви отговоря, че няма да усетя липсата им, но ще се чувствам по-спокойна. Ще знам, че ако някой е решил да упражни сила върху мен, която не съм навредила никому, ще му се наложи да си плати или да вложи усилия, вместо да ползва безплатно услугите на институции, които поддържам плащайки данъци и такси. След подобни размисли написах в Гугъл “НСО” и получих предимно резултати, които твърдят, че службата работи за престъпността / в частен интерес.

Мисля си и за проектозаконите за детето и за образованието. Отново концентриране на още и още власт в ръцете на държавата и нейните чиновници. Не е достатъчно, че нямаме право на алтернативно образование, но и трябва да си пращаме децата на училище на 4 и ги оставяме там за целия ден. С каква цел? Да оправдаем работни места и бюджети. Като онези в детския дом в Плевен, където над 170 души се грижат за 150 деца, харчейки над 2 милиона лева годишно, за да ги поддържат в тегло от 5 до 10 килограма в продължение на години, хранейки ги с биберон до пълнолетие, както и предоставят по един памперс на ден и мушама, на която да лежат.

Властта има свойството да се самоукрепва и разширява, понеже  тя може да променя и създава закони и правила в своя полза. Едно ми е тягостно и се чудя докъде ще стигне всичко това.