Миналото лято, благодарение на страхотните доктори от НОВЕТ, Пловдив, тествахме всички кучета в приюта за дирофилариоза. 24 кучета с различна форма на болестта получиха своята тежка диагноза. Голяма част от тях – от старческия дом, си отидоха тази зима, други се оказаха твърде рискови за лечение. По лекарско предписание и благодарение на вас лекувахме най-перспективните случаи. Вече здрави са – Джак, Харли, Кара и Сибир.
За всички останали започнахме и продължаваме да провеждаме профилактика с Ивермектин – препарат, който ги пази от заразата. Междувременно подготвихме и сме започнали третирането на Таря – една страхотна мама на 4 години, която взехме полу-мъртва от Сеславци преди около година. Тогава тя беше много болна, но все така грижовна към 7-те мършави бебета, които кърмеше. Таря ще получи своето лечение благодарение на Гергана, която дари специално за това.
Тази година, вече с много нови кучета в приюта, се притеснихме, че въпреки профилактика, вероятно имаме нови болни животни. Както винаги – на помощ се притече д-р Ранко Георгиев и неговия екип от Централна Ветеринарна Клиника. Благодарим искрено на докторите от ЦВК за това, че не делят кучетата на домашни и бездомни и се грижат с еднакво старание и обич за всяко.
Д-р Георгиев и екипът му тестваха за своя сметка всички наши нови животни и за наша радост (и тъга) установиха само 1 случай.
Всъщност смятахме да не тестваме Брус. Милият, усмихнат Брус, който обръща тумбаче за галене всеки път, когато ни види и сам си подава отрязаното краче за превръзка, макар процедурата да е много болезнена. Толкова се е намъчил, горкия, защо да го тормозим с взимане на кръв, като всичко при него ще е наред? Няма логика в това да оцелее след удар от камион, за да го убие едно гадно червейче в сърцето. Не е справедливо, някак. И все пак го тествахме. За да сме сигурни. А и той не възрази – свикнал е да търпи всичко, което му правим. Безстрашен е. Страхува се единствено, когато го извеждаме навън. Ужасът, че ще го изоставим, все още е непреодолим…
И сега, когато тестът му излезе положителен, този ужас обхвана и нас. Ужасът, че все пак ще го изоставим. Че битката за живота му е била изгубена още тогава. Че обещанията ни „Спокойно, миличък, лошото е зад гърба ти“, са били лъжа. Че вие, неговите спасители, вече дарихте, за да живее Брус и не можем да очакваме да го направите отново. Или грешим? Можем ли да ви помолим да спасите Брус? Отново?
Приятели, Брус е специален. Най-благодарният, най-милият. Този с най-хубавите очи и най-искрената радост от всичко в новия за него свят. Свят, в който хората са приятели и го обичат. И не го изоставят в беда… Молим ви, помогнете му още веднъж – да съберем средствата за лечението му от дирофилария – цели 400E.
