Слабо известен факт е, че преди Симеон Дянков да се появи в България като вицепремиер, името му вече беше в препоръчителната литература: той се е занимавал с медийна собственост и с ефекти на собствеността върху свободата на медиите.
Djankov (Djankov at al 2003) пише за свободата, за Ленин (whom is the free press for?) и анализира хипотеза за негативна връзка между държавните средства в медиите и икономическата и политическата свобода (public choice theory vs public interest theory). По това време Djankov работи в САЩ и не взема предвид параметрите на европейския медиен дуализъм.
Сега (времето на вицепремиера Дянков) България е в ЕС, медийният пазар е либерализиран, няма държавен медиен монопол, но държавата пряко и косвено е източник на сериозен ресурс за частни медии. Върху какви принципи – и добре ли е това за икономическата и политическата свобода?
Djankov лично е писал, че нефинансовите ползи от инвестициите в медии, например влияние, получени чрез контролиране на печата или телевизията, са значително по-високи от тези, получени чрез контрол върху друга индустрия.
Ако е така, Дянков със сигурност оценява потребността от публичност на данните, необходими за нов анализ на връзката между медийна собственост и свобода на медиите.
Защо през Брюксел да научаваме отговорите за държавните пари в КТБ
