Начинът по който медиите в България отразяват теми, засягащи деца не спира да ме възмущава, особено в случаите с уязвими групи като деца жертви на насилие. В страната има действащ етичен кодекс на медиите, в който по този въпрос пише следното:
2.4.3. Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
2.4.4. Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления.
Кодексът е доброволен, а и според списъка на подписалите го медии, който видях сайтът, за който тук става въпрос не е подписал кодекса. Tова е едната страна на проблема.
Другата му стана е каква законова защита същестува, която да откаже медиите да разкриват самоличността на жертви на насилие и деца в други тежки обстоятелства, особено когато ясно отсъства общестен интерес от разкриването на такива данни. За щастие законова защита има вече от няколко години в Закона за закрила на детето – чл. 11а, ал. 1 и ал. 2:
Закрила на личността на детето
Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1.
(2) В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.
(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.
Следващият не по-малко важен въпрос е как се прилага законът. Без активно прилагане и най-добрият законов текст се обезсмисля.
Вече писах за случая с публикацията на онлайн изданието Всеки ден. Накратко, през октомври миналата година изданието публикува материал за физическо насилие над дете, в който оповести лични данни и дори публикува снимка на окървавеното момиче, за което беше материалът, нарушавайки брутално не само всички възможни етични норми по въпроса, но и чл.11а от Закона за закрила на детето. Тук ще напиша за моите лични впечатления от това как Държавната агенция за закрила на детето прилага Закона за закрила на детето в тази му част.
Веднага след излизането на въпросната публикация влязох в кореспонденция с ДАЗД, включително със сегашния й председател Камен Каменов. Кореспонденцията продължи повече от половин година. Какво направи ДАЗД в отговор на моя сигнал? В първия им отговор, подписан от Калин Каменов, бях уверен, че:
„Във връзка с изнесената от Вас информация, от страна на Държавна агенция за закрила на детето е изпратено писмо до директора на електронното издание vsekiden.com, с молба да бъде предоставена документация, удостоверяваща спазването от тяхна страна на регламентите на чл. 11а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето. След получаването на отговора от страна на ДАЗД ще бъдат предприети необходимите действия, с оглед гарантиране на спазването на правата и висшите интереси на децата.“
Тоест, в отговор на предоставените от мен конкретни доказателства за нарушаване на закона, господин Каменов моли нарушителите да докажат, че всъщност не са нарушители. Един вид учтиво им дава знак да махнат материала. Нищо лошо, важното е да се махне текстът и снимката нарушаващи закона.
Какво правят нарушителите? Нищо. Не удостояват ДАЗД с отговор. Три месеца по-късно аз отново пиша на ДАЗД, за да питам какво са направили.
Следва писмо, подписано от бившия председател на ДАЗД Надя Шабани, до Христина Емилова, директор на сайта Всеки ден, в което госпожа Шабани я уведомява, че:
„Предвид факта, че до настоящия момент от Ваша страна не е постъпил отговор, както и не са предприети действия за спазване на регламентите на Закона за закрила на детето, при разгласяването на сведения и данни за личността на дете Ви уведомявам, че от страна на ДАЗД ще бъдат информирани компетентните органи, с оглед предприемане на действия съобразно правомощията им.“
Минават още три месеца и получавам писмо от господин Каменов, в което ме уведомява, че през януари са изпратили писмо до прокуратурата, която им е отговорила, че „предварителната преписка е прекратена поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.“
Лоша работа, компетентният орган не намира повод да се задейства – бях много разочарован. Споделих разочарованието си с по-грамотни от мен в юридическо отношение и хора те бързо забелязаха нещо, което ми беше убегнало – компетентният орган не е прокуратурата. Компетентният орган е ДАЗД:
Чл. 46, ал. 2 от Закона за закрила на детето:
Нарушенията по чл. 45, ал. 5, 6, 8, 10, 11 и 12 се установяват с акт от служител от Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ към Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.
Нямам обяснение как е възможно държавна агенция да не е наясно с компетенциите си, но от тяхната реакция не мога да направя друго заключение, освен че не е наясно.
Затова бях много изненадан да прочета как Калин Каменов отговаря на въпроса на Василена Доткова от Дневник по същата тема:
„Ще бъде ли ДАЗД по-строга към медиите, които си позволяват да разкриват самоличността на деца, жертви на насилие?
- Миналата година глобихме няколко медии за това, но явно само с глоби не става. Истината е, че ако няма подход от вас журналистите да пазим децата, само с глоби няма да стане.“
Много интересно. Личният ми опит с ДАЗД на тази тема ми казва, че вероятността господин Каменов да казва истината е много малка.
Лъже ли господин Каменов?
Реших да проверя новините в сайта на ДАЗД, за да видя има ли информация за глобени медии за разгласяване на данни за личността на дете през последната година. Няма.
Остава хипотезата, че ДАЗД тайно от мен знае, че е компетентна да глобява медии, нарушили закона и тайничко си ги глобява. Но не разгласява това. Ако допуснем, че е възможна, това добра идея ли е? Както казва самият господин Каменов, само с глоби не става. Но целта на глобите е да имат превантивен ефект – да отказват потенциалните нарушители да извършат нарушение, знаейки, че а) ще бъдат разкрити и б) ще бъдат наказани. Непубликуването на информация за наложени глоби за нарушения на медии следователно обезсмисля налагането на глобите.
Картината се оказва доста мрачна – електронни медии с етични стандарти отпреди Гутенберг, Държавна агенция недобре запозната с правомощията си и на върха й председател, чиито изказвания не могат да се потвърдят с факти. Лоша комбинация за децата, които се нуждаят от закрила.
