Бургас, 27.12.2012 с Nokia 6
Мислех да пусна това преди Коледа, но по една или друга причина не се случи. За добро е, защото тогава е време пренаситено с желанието на хората да помагат и още повече с експлоатацията на това им желание.
Преди няколко седмици се замислих колко много каузи има в България и колко много хора с кауза познавам. Всички, които се грижат за кучетата и котките в беда под някаква форма. Владо, който се опитва да съхрани далечния Север. Яна, която се бори за хората в увреждания, за хората изоставени в домовете, за децата без родителски грижи, за бежанците. Магда, Аксиния, Деси, Крис, Веси и Ирина, които се борят за правата на LGTB хората, а Ирина си има и каузата на диабета. Случайно се оказа, че познавам и Андрей, който е сред борещите се за достъпна Витоша. Юлия, която се бори за превенцията на СПИН у нас. Сигурно пропускам някой.
Преди седмици видях този текст и по-скоро съм несъгласна. Първо един важен факт – огромната част от българите са бедни.
Второ, това, което виждам покрай АРС и останалите организации и групи хора работещи по проблемите на животните у нас, е че всъщност има много хора, които даряват. Огромната част от спаспасителните операции на кучета и котки у нас се финансират от дарения. Хората просто не знаят как да и къде да даряват. Масовата информация, която достига до тях за кампаниите със смс-и и разните около Коледа. И затова те даряват най-вече тогава.
Иначе в България има много каузи. Адски много каузи. Твърде много каузи. България цялата е една кауза. Не мога да реша дали е загубена.