Едва ли има по-образен и дързък роман, който така да играе с гениалното и първичното и да се опитва да изрече неназовимото чрез уханието на абсолютното. "Парфюмът" е божествен аромат, безкраен Абсолют, един погубващ стремеж към съвършенство, алхимия в търсене на най-великото ухание, което да сътвори любов.
Патрик Зюскинд създава този образец на немския постмодерен роман, в който гениалността звучи чрез символи и образи, за да пресъздаде посредством своя изключително дръзновен и ироничен стил пътя към свръхтворението, чийто апогей да бъде нечовешки край. "Парфюмът" не поражда чувства и не дава оценки, той единствено разказва по виртуозен начин истории на контраста.
Главният герой създава най-великия парфюм на света, но никога не се сдобива със собствен мирис, картините се сменят динамично, за части от секундата тълпата е в най-бурен екстаз, а след миг тя осъжда на най-безмилостна смърт. В същината на романа е онова свръхсетиво на Жан-Батист Грьонуй, чиято сила е едновременно създаваща и рушаща, един най-фин нюх, гениално обоняние, което извлича аромат от 26 девойки, за да достигне безпределното съвършенство и неустоимата любов.
"Парфюмът" е ухание, над което витаят следи от кръв и безумство, той е убиец на собстения си създател, чрез което се разкрива символичноста, вложена в същината му. Романът на Патрик Зюскинд носи болезнени послания за опасността от съвършенстото на всяка цена, чрез поглъщаща изцяло съзнанието проза, в която нищо не е спестено, нито ниското, нито възвишеното, той сякаш говори и насочва към сянката на опастността, надвиснала над съвременното поколение.
Чрез един от най-очарователните и същевременно тайнствени занаяти, този на парфюмериста, романът "Парфюмът" увлича в композичия от божествени нотки невероятна проза и смело проповядвани послания.