За роденият в Югославия Данис Танович важи правилото : качеството за сметка на количеството. Режисьорът не се слави с богата филмография, но пък затова всеки от филмите му заслужава внимание. Лентата, която го прави известен е Ничия земя, която печели Оскар за най-добър чуждоезичен филм. На последните Европейски филмови награди пък впечатление направи най-новият му филм – Цирк Колумбия. Неизменна част от творчеството му е темата за войната, към която Танович се връща отново и отново, представяйки различните и измерения. Това се отнася и за филма му Triage от 2009 година, в която войната отново играе главна роля.
В българските програми лентата се появи под името `Незараснали рани`, което е доста свободен и неточен превод на заглавието и в същото време изстрел право в десетката по отношение на главната идея на филма. Сюжетната линия не е сложна – двама фоторепортери за пореден път поемат риск, отпътувайки за страна, в която се водят военни действия. След тежък инцидент единият от тях скоро се връща у дома си. Тялото му е покрито с белези от физически травми, но раните, които не успява да излекува, са тези в душата му.
В този род на мисли филмът не е нещо революционно. През 1987 Майкъл Камино ни показа отпечатъкът, който оставя една войната в съзнанието на обикновения човек в прекрасната драма `Ловецът на елени`. Преди няколко години пък Тоби Магуаер се пребори с кошмарните спомени от поредната мисия в Афганистан във филма `Братя`. Въпреки всичко обаче това ще си остане една неизчерпаема тема, докато по света продължават да се водят войни, да умират хора, а други да стават свидетели на жестокости и кървави сцени.
Сценарият на филма е повече от добър. Режисьорът деликатно подсказва какво е преживял главния герой, но оставя зрителите постепенно да навлязат във вътрешния му свят и сами да разкрият случката в спомените му. Липсват обичайните клишета от военните филми и за сметка на бойните сцени, режисьорът набляга на вътрешния свят на героя. Филмът е напрегнат, динамичен, емоционален и в същото време – чудесна психологическа драма.
В главната роля е Колин Фарел, за който Triаge е трети филм за 2009 година. След поддържащите роли в Сделките на Доктор Парнъсъс и Лудо сърце, актьорът е в светлините на прожекторите с едно от най-силните си изпълнения. Героят му неуспешно се опитва да раздели живота си на бойното поле от този в семейния апартамент. Спомените от преживяното обаче не го напускат дори и в прегръдките на любимата жена. Ферел, който е хамелеон в своите изпълнения, поддържа много високо ниво и в тази лента.
Филмът търпи известна критика, но въпреки някои малки недостатъци, заслужава добра оценка. Когато става въпрос за военни филми, Данис Танович е в свои води и независимо какви средства използва, за да достигне до зрителя, той винаги успява да грабне вниманието. Дори в познати истории той успява да бъде различен, да бъде искрен, да бъде емоционален.
Вярно е, че Triage не е така силен като Ничия земя, нито пък носи онази неподправена блаканска атмосфера като Цирк Колумбия. Ако сте фенове на военното кино обаче, не пропускайте да му хвърлите едно око – няма да съжалявате.