Когато жена иска натрапчиво да е в живота на мъж си личи. Тя му носи подаръци, опитва се да подобри него, жилището му, живота му. Отстрани тези неща се виждат като тумори. Ако познаваш мъжа, те ти се набиват в очите носейки със себе си леко тъжното усещане, че тя се престарава.
Тъжно е най-малкото защото престараването винаги е тъжно.
Тъжно е когато жена се самонавива. Чувствата ѝ не се безвъзвратни, но той е чудесен и тя го знае. Знае, че той е умен, грижовен, че има бъдеще. И тя иска да е с него. Не толкова, защото го обича, а защото вижда, че би било добре да се прибира при такъв мъж всяка вечер.
Харесва го заради всички му плюсове и иска да е с него с надеждата да поправи минусите му. И стараейки се забравя, или може би никога не е знаела, че обичаш, когато обичаш не въпреки, а заради минусите.
Тъжно е и защото знаеш, че и ти си билa в същата позиция.
Когато жена иска натрапчиво да е в живота на мъж, тя никога не се оказва там в крайна сметка.