Изображение: Knack
Покрай последните протести срещу АСТА, наскоро писах за Индустриализацията в сферата на изкуството, което ще бъде част и проекта ми Цивилизацията и общата ми теза, че настоящата икономическа система е в своя заник.
В настоящата статия ще споделя моето виждане за това как и защо в развитието на сегашния световен ред, парите затриват производството и от там заличават личностните ценности на всеки. Поставям въпроси, чиито отговор е в самото заглавие.
От досегашната история на парите знаем, че те възникват за да облекчат обмена на стоки и услуги, като служат за еквивалент на стойността им. Други техни функции са спестовна и разчетна. Разбира се съществува и функцията фараоните, кралете и някои други личности да бъдат увековечавани върху парични знаци.
В първичния си вид парите са средство за подпомагане и облекчаване на начина ни на живот, по отношение на търговията и производството, обмена на стоки и услуги, отношенията между работодатели и служители, отношения на държавата и нейните граждани (поданици). Не на последно място парите са спестовен инструмент. А колкото повече историята на парите се развива, толкова повече тяхната трета функция - разчетната измества останалите две. В днешно време обаче огромна част от парите са само в разчетите на банките и инвеститорите и представляват само виртуални числа с много цифри преди десетичната точка...
Но да се върнем в началото.
От гледна точна на производството например парите са средство за отплата на труда, уменията, таланта и хъса на предприемача, както и за мотивация и организация на работните процеси в организацията. При сегашния начин на развитие на човечеството всяко производство води до индустриализация или в противна посока до фалит. А индустриализацията води до пренебрегване на първоначалната идея на всеки бизнес.
Да обясня какво имам предвид. В най-общи линии процеса на развитие на всяка предприемаческа дейност е следния:
- Създава се идея за оригинален продукт, услуга или се адаптира вече съществуващ такъв.
- Намират се средства за начало на дейността.
- Предприемача започва дейност ангажирайки личния си труд в основните процеси, като прилага на практика своя талант, сръчности умения за управление на процесите.
- При успешно развитие на първоначалната инициатива, тя прераства в по-голям бизнес, където усилията и личния ангажимент на собственика се изместват към ангажиране на персонал и неговото управление, търсене на финансиране и неговото обслужване и други дейности, които все повече се отдалечават от таланта, уменията, опита и личния труд на предприемача в развитие на конкретната дейност.
- И така се стига до момент, в който ако бизнеса стане инвестиционно интересен, се намира някой крупен играч, който откупува съществуващата структура и я превръща в поредната банкнота в инвестиционния си портфейл. В някои случаи първоначалния предприемач остава да управлява фирмата си, но от този момент натам всяка стъпка за развитие на дейността ще е свързана с намаляване на разходите, увеличаване на печалбата и пазарната капитализация, така че фирмата да стане инвестиционно интересна за някой друг. Респективно продуктите или услугите, които се предлагат ще бъдат с все по компромисно качество, тяхното реално производство ще става все по на изток, а принципите които движат бизнеса ще са описани в някои ръководни инструкции, като никой по веригата собственик - изпълнител, няма да влага и милиминка от първоначалния хъс за развитие.
С тази стълба на развитие на бизнеса, в началото на 21ви век си даваме сметка, че в Европа и цивилизования свят, почти не е останало производство, което да се управлява по ценностите за упражняване на таланта, уменията, и хъса на собственика и удовлетворяване на неговите усилия.
Днес сме изправени пред факта, че не производството генерира средства за неговото развитие, ами средствата генерират още средства използвайки производството за черната работа.
И така не парите са средство за производство, ами производството е средство за генериране на пари.
Но нека погледнем сега от стана на хората - потребителите, трудещите се, харчещите - тези които плащат най-много данъци.
И така не парите са средство за производство, ами производството е средство за генериране на пари.
Но нека погледнем сега от стана на хората - потребителите, трудещите се, харчещите - тези които плащат най-много данъци.
Някога парите са били средство за заплащане на труда, средство за обмен на блага, средство за спестяване. С развитието на нашата цивилизация, след първоначалната еволюция на генетично ниво, ние сме преминали през фаза на развитие, в която от удовлетворяване на минималните физиологични потребности като осигуряване на храна, вода, сигурност и възпроизвеждане, сме стигнали до фазата на удовлетворяване на материалните потребности породени от нестихващо желание да притежаваме и консумираме повече и повече неща (често без да си даваме сметка че много от тях не са ни нужни). С налагането на психоанализата като наука от Зигмунд Фройд и неговите последователи, тази специфична функция на човешките същества да желаят повече от колкото имат нужда е започнало да бъде управлявана. За повече по темата препоръчвам филма The century of self на Адам Къртис.
В последствие тази форма на управление на нашите потребности е еволюирала в управление на нашите желания, следвайки естественото еволюиране на обществото към следващата си фаза на развитие - от удовлетворяване на потребности, към удовлетворяване на желания. Или от удовлетворяване на потребността за приобщаване към общи ценности, към задоволяване на потребността за индивидуално изтъкване в обществото.
Въпреки еволюцията си, "Цивилизования човек" към днешния момент е подвластен на желанието да има и е зависим от потребността да харчи пари за да удовлетвори това си желание.
Ние сме се превърнали в роботи, които работим 22-26 дни в месеца за
удовлетворяване на желание за покупка на някаква вещ или за да имаме по-новия й вариант. И така не остава почти
никакво време за лично усъвършенстване или споделяне на ценности различни от притежанието на дадена вещ (пък било то и къща). Дори децата в някои случаи се приемат като вещ (простете за цинизма), като постижение на личния успех, съизмеримо с това да притежаваме нещо материално.
Някога хората са работели за да получават пари, с които да живеят, а сега хората живеят за да получават пари, които да харчат. Днес труда ни не се оценява по това, какво умеем, ами ние продаваме уменията си за толкова колкото можем да получим. В крайна сметка ако някога хората притежаваха пари, то днес парите притежават хората.
Има и още една гледна точка - тази на политиците, но няма да я засегна, защото в днешния меркантилен свят всеки от нас може да си представи как парите управляват политиците.
Именно това влияние на парите върху нас е причината за настоящата криза. И нямам предвид формалната причина с пукането на кредитния балон, ами фактическата причина - обезценяване на човешкия фактор в изграждането на обществото. От обезсмислянето на производството, към увеличаване на безработицата, до лошите кредити и най-вече липса на инструменти за тяхното управление.
За това смятам, че този век ще е преломен. Дори именно 2012 година ще бъде ключова за съдбата на човечеството. И не защото някой е предсказал, че 2012-та живота ще свърши, а защото в този век ни предстои да решим какви ще бъдат нашите нови ценности и на къде ще продължи нашия път на развитие.
----------------------------------------------------------------------------------
В проекта Цивилизацията смятам да поразсъждавам върху теми като:
- Законите и дали те ни правят по-цивилизовани или напротив
- Противоречието Качество на живот и неговото количество
- Други теми, в които виждам специфичен модел на развитие на човечеството, но погледнат от различен ъгъл.
