Вярвате ли, че емоциите ви могат да ви разболеят? А че могат да ви помогнат да оздравеете? Не зная защо, но повечето хора са по-склонни да вярват, че негативните преживявания в духовен и социален план могат да окажат лошо въздействие върху здравето им. Е, защо тогава да не е валидно и обратното? Дали радостта и удоволствието могат да заменят лекарствата? Аз вярвам, че могат. Нямам нужда от книга, за да съм уверена в това, което разбирам интуитивно, но се оказа, че да прочетеш предица от научни доказателства как нашите преживявание могат да управляват всичко в тялото ни, си се оказа доста полезно и затвърди още повече убежденията ми.
Препоръчвам “Паметта на тялото” на вярващи и скептици, на любопитните и на тези, които имат нужда от много убеждение, за да приемат дадена гледна точка или теза. Книгата на Йоахим Бауер е написана така, че да е еднакво интересна както за отвлечени инидивиди като мен, така и за биотехнолози. Така и не запомних точното значение и обясненията за мозъчните полукълба, хипофизата, хипоталамуса, дясното бадемовидно тяло, синапсите и т.н., но пък ми направи силно впечатление фактът, че майчината нежност и прегръдка в първите години на човешкия живот правят индивида по-устойчив на нервни сривове и евентуални депресии. Беше ми любопитно да разбера, че температурата всъщност е полезна, защото се бори дори с раковите клетки. Не че съвсем си нямах представа защо вдигаме температура, но сега съм още по-отворена към схващането в хомеопатията, че по-ниската температура (до 38 градуса) трябва да бъде оставена на спокойствие да си действа, вместо веднага да гълтаме хапове. Книгата е толкова богата на разнообразна на информация, че може да послужи като отправна точка за много последващи дискусии.
Тъй като съм поддръжник на осиновяването, се зарадвах да разбера, че процентът на унаследените заболявания е почти незначителен. Ако това се знае от по-голям процент хора, може да има много положителен ефект и върху хипохондриците, които се притесняват, че ще наследят някоя болест от родителите си. В същото време обаче ние сме напълно способни да проектираме някаква болка върху себе си, както и да възприемаме чуждата и то със симптомите на страдащия. Когато говорим за паметта на тялото, тук се откъсваме от разбирането за тялото като външност – не става въпрос за изтърканото изречение, че кожата помни, което си е безспорен факт. Фокусът в тази книга е мозъкът и структурата на нашето ДНК. За съжлаение обаче аз съм по-повърхностен човек с краткотрайна памет, особено когато се говори за специфична терминология, затова ако искате да проучите по-подробно тези въпроси, ще трябва да се доверите не на мен, а на Йоахим Бауер, който се е постарал да намери и да разкаже на разбираем език едни от най-интересните изследвания за връзката между човешката душа, здравето и социалните контакти.
За всички, за които четирите почивни дни са минали като миг и не искат да се връщат на работа, ще разкрия само една малка тайна от книгата. Много е вероятно да страдате от burn-out синдром, едно модерно заболяване, което май е доста характерно за много българи. Ако сте емоционално изчерпани, имате цинично-отрицателно отношение към работата и най-вече към работодателя ви или към клиентите, ако работите с такива, както и отрицателното мнение за смисъла и качестовто на собствената работа, то значи страдате от най-характерните симптоми. Звучи ли ви познато? Време е за още по-голяма почивка или пък среща с психолог. ;) Ако това обаче не ви се струват приемливи варианти, то поне можете да хвърлите едно око на “Паметта на тялото” и да придобиете представа какво хубаво можете да направите за себе си.
Публикувано от Девора
* Книгата бе любезно предоставена на “Библиотеката” от изд. “Оргон”.
Filed under: Професионална, психология
