Кои са миризмите, които са се запечатали най-дълбоко в съзнанието ви?
Бензин
Озон
Окосена трева
Лакочистител
Кафе
Стари вестници….
А сега искам да си представите миризмата на дръжка на домат. Да, точно така. Помирисва ли ли сте доматена дръжка? Повярвайте, едва ли има нещо по-свежо, зелено, горчиво и сочно от аромата на доматена дръжка. Отивам за минута до хладиника, за да извадя и подуша пак.
…………………………………………………………………………………………………………………………………..
Така ухае Животът, заклевам се.
А какво ще кажете за аромат на “ментова паста за зъби, натъркана в кожено палто от норки”? Или ухание на “нещо като пушек, нещо като кожа, нещо хрускаво като бисквита”? А как ви звучи аромат на “гладко избръсната буза или току-що изгладена риза”?
И един от любимите ми цитати, който даже ме връща в “Парфюмът” на Зюскинд: “Има парфюми, които създават усещането, че не миришат на нещо друго и външно като цветя, плодове, смоли и прочее, а на човешка кожа, тяло или смътното нещо, което косвено наричаме “себе си”. Те са не много повече от подсилената миризма на чисто, измито, изпрано и намазано, топлокръвно човешко същество. Най-често от женски пол.”
Някои от вас сигурно са попадали на рубриката на Калина Гарелова в Капитал Лайт. Случайно я открих преди година в онлайн изданието и оттогава това е първият текст, който чета във всеки нов брой. За хората, с които се е случвало да обсъждам тези статии, това писане е “засукано”, “превзето”, “не знам кой ги чете изобщо”…. Да, общо взето каквото си мислят повечето хора в днешно време за поезията.
Да се пише за парфюми, според мен обаче, изисква точно таланта на поет. Да посториш цели картини от образи, цветове, чувства, докато описваш един парфюм и най-вече – те да отговорят на впечатленията на други хора – това е не просто изкуство. Факт е, че понякога една миризма може да те накара да се пренесеш в друг свят. Все още имам спомен как ухае едно лято от тийнейджърските ми години заради един любим дездорант, който открих тогава. Понякога съм си мислела, че наистина няма нужда да описваш миризми, защото усещанията, които те предизвикват са много лични и специфични и дори съкровени. Не съм от онези жени, които пълнят шкафове с флакони, не подарявам никога парфюм (освен, когато ми е известно кой точно искат, но и тогава ме отегчава липсата на изненада), не помня имена на марки, не се интересувам от опаковката (казват, че тя е около 50% от цената), но възприемам парфюма като лице, като душата на човека, който го носи. Чрез парфюма му си изграждам цяла карта на характера му и обикновено, след като го опозная се оказвам права.
Парфюмът е най-широко достъпната луксозна стока в момента. Защото какво друго на цена от 250 лева (на по-скъпи не съм попадала) може да те накара да се чувстваш като бог в продължение на месеци? Не като крал, не като владетеля на седемте морета, а като БОГ?
Калина Гарелова знае всичко това много добре, но и го усеща и е успяла да предаде по най-финия начин върховното усещане, което може да ти донесе един професионално създаден аромат. Прочетете тази книга, дори да не си купите нито един парфюм от описаните (макар че се съмнявам да устоите:), тя е като ароматите, които описва – истинско богатство от усещания и образи.