Отговорът на този въпрос е: "всички". Но далеч не всички го получават. Във всяко училище, доколкото знам, има такъв предмет - "физическо възпитание". Предполага се, че то е достатъчно важно за децата и именно заради това присъства в учебната програма - за да се развиват децата не само умствено, но и да се научат да полагат грижи за здравето на своите мускули и стави, да обичат своето тяло.
Това означава, че образователната система приема, че всички деца се нуждаят от спорт. На практика обаче от десетилетия насам се повтаря един и същ сценарий - онези деца, които по една или друга причина не могат да участват в общите занимания, биват "освобождавани" от тези занятия посредством бележка от лекар. И толкова, проблемът е решен. Наистина ли?
Според мен проблемите тепърва започват - разбира се, не за училището, а за децата. Ако едно дете страда от астма, например или има някакъв друг здравословен проблем, който му пречи да се включи в общите занимания, защо това става повод то да бъде изцяло лишено от възможността да спортува?
Когато същото това дете изостава по даден предмет, например математика или литература, родители и учители веднага го записват на занималня, наемат частен учител, изобщо не се отказват да постигнат допълнително полагане на усилия в необходимата посока, за да се постигне успех.
Нали никой не казва: "ами на това дете не му върви математиката, нека го освободим от този предмет"?
Хубаво би било учителите по физическо да не очакват, че всички деца са еднакви "по норматив". И ако някое от тях излиза извън очакваните способности и възможности, да има добрата воля да му отдели повече внимание, да се позанимава индивидуално с него така, че да подбере правилния спорт и физическа активност за това дете.
Разбира се, в нашата образователна система такива мисли са просто пожелателни. И докато се налага да се спасяваме поединично, може би е правилно апелът ми за помощ за децата с по-специални нужди да бъде и към родителите - моля, не пренебрегвайте физическото възпитание на своите деца!
Но понякога родителите нямат възможности и достатъчно време и може би за някои от тях също е по-удобно просто да не се занимават с това. Което е жалко.
Защото тъкмо децата, които "освобождаваме" от физическо, имат най-голяма нужда от него. Но само защото не могат да покрият норматив или да вземат участие в обичайните дисциплини, не означава, че "не стават", а напротив. Не от всеки става бъдещ олимпийски шампион, но и нали не това е целта на училището?
Разбира се, по-лесно е да извадиш от уравнението едно дете, което се нуждае от допълнителни грижи и внимание, от търсене на алтернативни начини за трениране, отколкото да направиш нещо за него. Но на днешния Първи юни аз си пожелавам промяна.
Нека децата имат повече възможности да се научат колко е важно да обичат и развиват телата си още от малки. Не е редно да обръщаме гръб именно на онези деца, които не знаят как да изпитат радостта от спортните занимания, просто защото са "освободени"... от нормален живот.
Даже и да не може да се включи в колективен спорт, всяко дете може да намери с малко помощ такова спортно занимание, което да му харесва и да му е по силите - може би плуване или гимнастика, бойно изкуство или дори йога.
И знаете ли? Повечето деца го искат съвсем инстинктивно. Нека не им пречим да бъдат здрави и с добро самочувствие. Има ли желание, ще се намерят и начини, вярвам в това!
Прочетете и тези полезни материали:› Астаксантин (Astaxanthin)
› Фитнес индустрията през 20-21 век
› Интервю с Мария Никифорова
› Фитнес индустрията през 19-20 век
› Фитнес индустрията през 16-19 век
› Интервю с Николай Хаджииванов (Кольо Пияндето)