Един от проблемите на българските предприемачи и потребители е относително високата цена на кредитите. Ако България беше член на еврозоната лихвите по кредитите щяха да са значително по-ниски, защото българските банки щяха да имат достъп до евтиния ресурс на Европейската централна банка (в момента 1%).
През 2011 г. средният годишен процент на разходите за жилищен кредити в евро в България е 8.66%, а в страните от еврозоната - 4.02%. Разликата е повече от два пъти. При кредит от 50 хил. евро. тя е над 2.3 хил. евро годишно.
Подобно е положението и при бизнес кредитите. Средната лихва по нови кредити за бизнеса в България през 2011 г. е била 8.51%, а в еврозоната - 4.47%. При кредит от 1 млн. лева разликата в цените е над 40 хил. евро годишно.
Нека си припомним защо България не е в еврозоната. По план на БНБ и правителството на Симеон Сакскобургготски от 2005 г. страната трябваше да влезе в режим на наблюдетие в "чакалнята" на еврозоната (ERM II) в началото на 2007 г., до няколко месеца след влизането в ЕС. А в средата на 2009 г. или началото на 2010 г. България трябваше да влезе в еврозоната и да замени лева с евро. За да влезе дадена страна в еврозоната трябва да бъде под наблюдение в ERM II поне две години, период, в който трябва да покаже валутна стабилност, и да отговаря на няколко други изисквания: ценова стабилност (ниска инфлация), бюджетна стабилност (дефицит до 3% от БВП), ниво на дълга до 60% от БВП и относително ниски лихви по държавните ценни книжа. Това са известните критерии от Маастрихт.
Европа обаче не допусна България в ERM II - чакалнята на еврозоната. Нито през 2007 г., когато очаквахме това да се случи, нито през 2008 г., нито от тогава до сега. При това формално нямаше никакви пречки, защото правила за влизане в ERM II, въпреки широко разпространената заблуда, няма. Единственият проблем се оказа доверието. Европейските политически лидери не повярваха, че България може да бъде стабилна.
Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува т.нар. Доклад за конвергенцията. Там пише, че България изпълнява критериите за ценова стабилност, бюджетна стабилност, лихви по ДЦК и дълг. България има и валутна стабилност, но според ЕЦБ няма да влезе в еврозоната, защото не е минала през формалните две години в ERM II. Основната отговорност за това е на правителствата на Сергей Станишев (2005 - 2009 г.) и на Бойко Борисов (от средата на 2009 г.), които направиха купища глупости.
По-лошото е, че дори не се очертава близко влизане в еврозоната. Влизането на България в ERM II изглежда неактуална тема на фона на дълговата криза в ЕС. А когато кризите и двете години в ERM II минат, най-вероятно България отново няма отговаря на критерия за ценова стабилност, защото догонващите страни имат по-висока инфлация от догонваните.
Много е лесно да се говори и действа популистки, да се харчи безразсъдно фискалния резерв, да се обещава какво ли не (а едно от обещанията на сегашното правителство беше бързо влизане в еврозоната - до 2011 г.), да се търси вината за нивото на лихвите в банките, да се снима човек с Меркел или Барозу, но всичко това не върши реална работа. Най-важно е доверието. А доверието изисква прозрачност, последователност и здрав разум. Техният дефицит води до всичко това което, виждаме около нас - криза след криза, стагнация, огромна и продължаваща да расте безработица.
