Ах, Париж, Париж…
Колко ли хора въздишат по теб и искат да те зърнат поне веднъж, макар и само за няколко часа! Е, аз не съм от тях! Или по-точно не бях…
Сега, след като се върнах от Париж и имах шанса да поотъпча тротоарите му макар и само за няколко часа, уверено казвам, че с удоволствие бих се върнала отново там. Някога.
Сега възнамерявам да заведа вас на една импровизирана разходка по парижките улици. Но, имам едно условие: първо пуснете тази песен да се повтаря безкрайно и чак тогава продължете с четенето!
Тази мелодия ме съпътстваше по време на целия ми престой в Париж – независимо дали бързах да си намеря хотела, дали отивах на работа или просто се разхождах по улиците на Париж…
Тя ме съпътстваше независимо дали си я тананиках аз или някой уличен музикант я свиреше на акордеон или на хармоника… На улицата или в метрото… Тя си беше там и смея да твърдя, че без нея Париж нямаше да е същия!
Ах, Париж…
Самолетът ме стовари на едно от най-безумните летища в света – Шарл де Гол – в ранния следобед на един слънчев френски ден. Успях да излезна от летището след доста дълго следване на табелите „Изход”, като междувременно се сдобих с туристическа карта на града. Туристическите карти са подли, но затова – после.
Излезнах и взех да се оглеждам за таксита. Няма! Ами сега? Случайно видях автобус, който изглеждаше да отива до точно определено място в Париж и аз естествено попитах шофьора дали това място е близо до моя хотел или да търся такси…
„Такси ли? Ти добре ли си? Да не ти е лошо? Какво такси? На никакво такси няма да се качваш! Тия са крадци и обирджии, ще ти вземат цяло състояние. Трябва да ги избягваш! Влизай и сядай. Ще говорим после…!”
Леле! Влизам, давам 10 евро и сядам. В последствие се оказа, че човекът е прав. Стигнах до хотела си в Париж за по-малко от 12 евро, а таксито щеше да ми вземе поне 70. Тези автобуси обслужват летището и пътуват директно до предварително определена точка в града. От там тръгват и в обратната посока. Не са много бързи и са много зависи от трафика, но пък са чудесна възможност да добиеш първо впечатление от града. Това и направих – седнах, возих се и зяпах. Шофьорът ми показа откъде да взема следващия, вече градски, автобус, а пък хората в него ми обясниха как да стигна до хотела.
Няма да скрия, че се чувствах прекрасно! Париж има едно свойство, което ми допадна на мига – всички говорят френски! На 15тата минута вече имах чувството, че никога не съм спирала да говоря френски и не съм си тръгвала от този град и улиците му…
За моя голяма изненада, улиците на Париж са… Огромни! В Париж има неочаквано много празно място! Предишните дни разглеждах „подлата” туристическа карта, на която всички известни забележителности, бяха нацвъкани толкова близо една до друга, че първата мисъл, която те спохожда е „О, за два часа ще го обиколя този Париж!”. Да, ама не!
За два часа можеш да отидеш да снимаш Айфеловата кула от всички посоки, без да се качваш на нея и след това да стигнеш до Инвалидите!
И за тези два часа – толкова! После мръкна. Но пък мракът ми даде възможност да снимам Айфеловата кула осветена. Да ви кажа честно, не вярвах, че тази купчина желязо ще ми хареса толкова много. Има нещо магнетично в нея. Вижда се от къде ли не и винаги те мами да я снимаш. Направих сигурно стотина снимки на кокетната госпожица!
В свободната си сутрин отново се втурнах по улиците. Първата ми цел беше Триумфалната арка (l`Arc de Triomphe). Посторена е по заповед на Наполеон, в чест на непобедимата френска армия. Първоначалната му идея била от това място да тръгват армиите му и да маршируват триумфално по улиците. Дали от грандоманщина или от предвидливост, булевардите на Париж също са огромни!
От Триумфалната арка тръгват дванадесет булеварда, включително и най-известният – Шанз Елизе (Champs Elysées). Булевардът е по-широк от нашите магистрали – шест платна за автомобили и по три платна в посока за тротоари! И май също толкова дълъг – с добро темпо на ходене отнема час и половина почти, за да стигнеш до другия му край. Иначе по самия булевард денем няма нищо интересно – лъскави магазини и скъпи (подозирам) кафенета.
В другия край на Шанз Елизе е площад Конкорд (Place de la Concorde) – най-големия площад в Париж – само някакви си 8 хектара! Няма снимане това чудо!
От него пък тръгват градините на Тюйелри (Jardin des Tuileries), които са също толкова необятни… Те са прекрасно място за отдих и спокойна разходка, ако живееш в Париж. Но ако имаш 3 часа, в които да видиш всичко… Аз стигнах до средата, след което завих в ляво и поех пак по улиците.
Това се оказа добро решение, защото улицата ме изведе на площад Вандом (Place Vendôme) – друг емблематичен площад в Париж, който за разлика от предишния е малък и уютен, считан за едно от най-луксозните места в света. В една от сградите на площада, в момента се помещава Министерство на правосъдието, а колоната в средата има толкова дълга и противоречива история, че само за нея може да се разказва с часове.
Помотах се малко там и тръгнах към катедралата Нотр Дам (Notre Dame de Paris). Познайте по какво разбрах, че наближавам мястото! Не, не е по навалицата – оказа се, че съм дошла от задната страна…
Разбрах, че наближавам мястото по музиката, която свири в ушите ви в момента! Улични музиканти и артисти. Художници… Неповторима гледка и емоция! И катедралата, показваща се загадъчно зад ъгъла…
Не ми остана време да влезна вътре, нито пък да мина по моста Мирабо… Но и това ще стане – следващият път.
Полюбувах се на Нотр Дам и Сена и хукнах да си гоня самолета за София, но в главата ми и душата ми още звучи „A Paris, quand un amour fleurit, ca fait pendant des s’maines, deux cœurs qui se sourient, tout ça parce qu’ils s’aiment… A Paris…”