Обожавам Рик Риърдън. Страхотният му начин да улавя съвременното и да го вплита в древните митове, да гради митични светове и да те задържа пред книгата в продължение на часове, печелят заслуженото ми възхищение. А когато преди няколко седмици ми попадна и първият му роман за възрастни, реших да го подложа на унищожителната си критика. Защо критика? Защото бях убедена, че просто НЯМА КАК да пишеш яко и за деца, и за възрастни; за Олимпийски богове и за детективи…
Добре де, признавам, не мога да изпълня заканата си. Може и да се дразня, че любимецът ми е толкова перфектен във всичко, но определено не мога да му го отрека – за възрастни пише също толкова зашеметяващо, колкото и за деца!
„Голяма червена текила“ съдържа в себе си историята на моя „набор“ – детектив Трес Навар, който се връща от Сан Франсиско в родния си Сан Антонио (Тексас) след 10 години. Години, белязани от убийството на баща му – шериф Джаксън Навар, от провалената сватба с голямата му любов Лилиан и от липсата на хлапашкото шампанско – „Голяма червена текила“ (ужасна текила, разредена с още по-ужасна газирана вода „Биг Ред“ с вкус на ванилия).
Трес принципно е доста готин. Работи като детектив без лиценз и е супер умен. Освен това е фен на тай чи и разбира от английска литература. И се забърква в най-големите възможни… неприятности (разбирай нещо по-цинично!). Като прибавиш към собствените му способности и роднинската връзка с един от най-праволинейните, строги и женолюбиви шерифи – е, определено не е добре дошъл в щата Тексас.
Всъщност той зарязва приличната си работа и готината Мая заради любовните писма на Лилиан – голямата тийн любов. Дали обаче любовта не угасва след толкова години? За Трес май не, но дали чувствата на младата жена са същите или животът в малкото градче, както и някои тайнствени събития не са я променили? Дали Трес не е единственото липсващо парченце от колекцията на Лилиан?
Ако смятате, че любовта е водещата нишка в книгата… НЕ, НЕ Е! Освен заради повика на любовта, Трес е твърдо решен да навърже всички факти, за да разкрие тайнствения убиец на баща си. Той не се задоволява с твърдението, че поръчката е дадена от мафиотския бос Гай Уайт и е извършена от престъпник, мразещ шериф Навар. Не му стига нападението пред заведението, в което вечеря с майка си. Не му стига и разговорът лице в лице с Гай Уайт. Трес обича да се забърква в каши и за тази цел е готов да се изправи срещу най-коравите престъпници, да настъпи доста хора по мазолите и да разлае кучетата в няколко окръга. А изчезването на Лилиан му дава допълнителен стимул да оплеска нещата по характерния за него начин.
Мъртви мафиоти, разрушени сгради, фотографски изложби и влизане с взлом. Омраза, изнудване и една огромна тайна, запечатана на фотографска лента в звездна нощ. Отвлечена млада жена, бананов сладкиш и любовна връзка, застрашаваща интересите на няколко от най-влиятелните хора. А насред всичко това – Трес Навар, проявяващ нездраво любопитство, напъхал носа си в миналото, изградено като кула от карти, готова да рухне…
Сюжетната нишка е доста напрегната и почти в самия край разбрах кой стои зад всички „мизерии“, сполетяли Трес.
Но разбрах и следното: след толкова напрегнат ден май е най-разумно да ударим по една Голяма червена, докато се сдобием със следващата книга на гениалния Рик!
П.С. Приятно ме изненада форматът на книгата - точно се побира в дамска чанта!
