Днес Янита ще ни води малко из холандската провинция – градчетата (селата? ;) Борне, Райсен* и Вестерхаар. Приятно четене:    

Пътуване до Борне, Райсен и Вестерхаар

Холандия

  Топла и ведра се оказа холандската есен през изминалата година; какво удоволствие само да дочакаш уикенда, за да избягаш от монотонното ежедневие. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Холандия"][/caption] И така: време беше да уважим една приятелска покана за малко празненство на село в събота следобед. От радиото в колата се носеше жизнерадостна глъч и приятен глас припяваше, че „човек не може да знае как ще умре или кога, но трябва да знае как да живее- сега”. А така! Какво по- хубаво от топъл есенен ден, започнал с оптимизъм и споделен с приятелска компания. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Nederland"][/caption] Пристигаме в

Борне –

малко провинциално градче в източна Холандия с над стогодишна история. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Борне, Холандия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Борне"][/caption] Съненият град се събуждаше бавно в прохладната прегръдка на октомврийската утрин. Търговците вече бяха отворили широко вратите на малките си магазини. Целият град ухаеше на току-що изваден от фурната топъл хляб. Преглътнах гладно и се заоглеждах за пекарната. На такива изкушения не се издържа. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Borne, Orverijssel, Nederland"][/caption] Католическата църква "Св. Стефан" с около 50 метровата си кула се вижда от всяка част на градчето. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Свети Стефан"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Свети Стефан"][/caption] Построена е преди век и половина, модернизирана с орган в по- късни дни и обявена за паметник на културата. И още нещо любопитно: интериорът е украсен и с няколко източноправославни икони. [caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="Свети Стефан"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Свети Стефан"][/caption] Интерес за любителите на архитектурата е също и Старата църква в Борне, която е построена през 14 век, а най –старата камбана е окачена в камбанарията й през 1457 година. През 15 век храмът се прославя в региона с църковния си хор. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Старата черква"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Старата черква"][/caption] Първоначално църквата е издигната и посветена на Св. Стефан, но по време на Реформацията всичко се обърква, заради разколът в западното християнство: изображенията в храма са заличени, олтарите са изхвърлени. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Старата черква"][/caption] И така до края на 17 век, в който всичко в храма се завръща към първоначалния си вид, но твърде късно, защото католическата общност вече е взела решението за издигане на нова катедрала, отново посветена на Св. Стефан. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Старата черква"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Старата черква"][/caption] Хаотично се шляем из улиците на Борне в търсене на кафене. Навсякъде чистота, зеленина и геометрична прецизност във всичко- типично за холандския стил на живот. Друг е въпросът до каква степен това предпочитание не е подражание. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Борне"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Борне, Холандия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Борне"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Борне"][/caption] Сред забележителностите в града е и

къщата–музей Bussemakerhuis

Изградена през 17 век, в тази къща се е помещавала първата тъкачница в региона. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Bussemakerhuis"][/caption] И още една забележителност, която се намира в централната част на Борне – това е вила Елизабет, с вид изцяло във викториански стил. Построена е от Алберт Чарлз в края на 19 век, в момента е действащ сватбарски ресторант. [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Викторианска вила Елизабет"][/caption] Напускаме Борне в посока Хенгело. На кръстовището, от което се излиза на околовръстния път, още една красива архитектурна постройка привлича любопитния ми поглед. [caption id="" align="aligncenter" width="599" caption="Църква  Света Тереза"][/caption] Това е т.нар.

червена църква "Св. Тереза",

богата на стъклописи и носеща името на монахиня, живяла в региона преди няколко века. Срещу църквата се намира китайско- японски ресторант с градина. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Църква Света Тереза"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Борне"][/caption] Продължаваме към Вестерхаар, пътят ни отвежда през други няколко населени места, едно от тях е

Райсен

Градът бил известен като рокаджийско музикално средище поради звукозаписните си студиа – това ми обясняват, докато го преминаваме транзит, защото сериозно закъснявахме за барбекюто. [geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Райсен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Райсен"][/caption] Рийсен е също град в източнохоландската провинция Оверайсел, малко по- голям е от Борне и по- древен, заобиколен е от мочурища и е насечен от канали. Жителите му говорят трудноразбираем местен диалект. Дори бих казала, че най- силен диалект в Холандия битува в този източен район на страната, протегнат между Зендерен, Райсен, Алмело, Енсхеде, Хенгело и Епе. Малко снимки в движение от Райсен: [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Райсен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Райсен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Райсен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Райсен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Райсен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Райсен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Райсен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="595" caption="Райсен"][/caption] В най- мързеливото следобедно време пристигаме във

Вестерхаар

малко селце също с около сто годишна история, с около 5 хил. жители, с хубави къщи, просторни и красиво озеленени градини, с песен на птици виснала в небето над всеки покрив, с поляни, ниви и ферми (от които за разлика от други села, не се носеше зловонна миризма на тор). Селото е част от екозоната на Натура 2000. (Спомних си, какви гневни протести организираха преди години в селата от варненския регион Казашко, Тополи, Езерово... когато имаше предложение част от земите им да бъдат включени към тази екомрежа. Де да можеха протестиращите да видят като мен „страшното” очи в очи.) [caption id="" align="aligncenter" width="650" caption="Вестерхаар"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="605" caption="Вестерхаар"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Вестерхаар"][/caption] „Човек не може да знае как ще умре или кога, но трябва да знае как да живее- сега...”- спомних си рефренът на песента, която гърмеше от радиото в колата сутринта в Борне. О, дааа!

С удоволствие бих живяла във Вестерхаар, не че проумявах разликата между град, село или вилна зона точно тук.

Разлика съществуваше единствено в мащаба на населеното място. Къщата на нашите приятели се оказа двуетажна, просторна, слънчева, многостайна за която плащаха наем колкото в града беше наемът за скромен двустаен апартамент. Бард и Елс бяха щастливо напуснали големия град и доволно разположили се сред този малък рай, така го нарекоха- рай. И никой не оспори думите им. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Вестерхаар"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Вестерхаар"][/caption] Барбекюто не снимах, за да не си помисли някой, че са ни държали месеци наред гладни и че сега догонваме пропуснатото. Снимах само селски идилични пейзажи, докато владеех силата на светлината и фокуса. После (поради холандската бира) всичко изгуби значение. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Вестерхаар"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Вестерхаар"][/caption]   Край Автор: Янита Николова Снимки: авторът  *При транскрипцията на български съм ползвал официалното за нидерландския "ай" – бел.Ст. Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! :)