Quantcast
Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Аз чета... за вас и с вас: 102 години от смъртта на О.Хенри

Image may be NSFW.
Clik here to view.
На днешния ден отбелязваме 102 години от смъртта на Уилям Сидни Портър, известен под творческия псевдоним О.Хенри.

Животът на писателя е пълен с низ от възходи и падения и свършва твърде рано, умирайки едва на 47 годишна възраст от цироза на черния дроб.

Роден е на 11 септември 1862 година в  плантация на име Уърт Плейс в Грийнсбъро, Северна Каролина. Баща му, Алджърнън Сидни Портър (Algernon Sidney Porter) е бил лекар. Когато е на 3 години, умира майка му. На 20 годишна възраст Уилям Портър заминава за Мексико, където сменя различни професии – фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник.

Жени се за седемнадесетгодишната Етъл Естес през 1887 година. През 1894 г. Портър започва да издава хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“(„The Rolling Stone” ) и същевременно работи като касиер в първа национална банка в Остин. Въпреки че списанието не достига популярност и спира да бъде издавано Портър привлича вниманието на редактора на „Хюстън Пост” и започва да пише за него. От работата си в банката е уволнен, поради злоупотреби, а по-късно бива обвинен в кражба на 4 000 долара и отива в затвора, в който прекарва три години. През това време умира жена му.

Докато е в затвора започва да пише своите къси истории под различни псевдоними, но най-известен е с О.Хенри. Псевдонимът се появява за първи път в декемврийския брой на списание МакКлур. През 1901 година О.Хенри излиза от затвора и започва неговият възход в творческата му кариера. През 1902 година се мести в Ню Йорк и докато е там написва 381 кратки разказа.

Той публикува по един разказ седмично в New York World Sunday Magazine. През 1907 година се жени повторно за детската си любов Сара, но техния брак не просъществува дълго. О.Хенри има тежко пиянство и Сара го напуска след 2 години брак, а година по-късно писателят умира.Image may be NSFW.
Clik here to view.

Въпреки очевидно не съвсем съвършения си образ, О.Хенри пише изумителни разкази, които успяват да уловят човешкия характер. За неговите творби е характерен неочаквания край. Много от героите му населяват местата, в които е бил, срещаме се с каубои от Тексас, до изтънчени дами и господа от ню йоркските салони. Една от техниките, които той използва, за да черпи идеи за писането си е просто да отседне в лобито на хотел и да наблюдава и говори с хората там.  Това той прави през цялото време на своята кариера.

Сред най-известните му творби са: „Даровете на влъхвите”, Вождът на червенокожите” , „Мебелираната стая” и „Превъплъщенията на Джими Валънтайн.

Първият разказ, който аз прочетох и ме заплени и влюби в творчеството на О.Хенри беше „Последният лист”. За мен това е един от най-силните му разкази. Препоръчвам „Пролетно меню”, забавен подходящ за всички влюбени. „Фантето и хоралът” пък е от най-класическите му разкази с неочакван край.

Една от най-силните страни на О.Хенри е широкия диапазон на героите в разказите му, от благочестиви и мили до мошеници. Затова почетете писателя като отделите 5 минути и прочетете поне един от разказите му. Със сигурност има за всеки вкус и настроение.

Прочетете още за "О. Хенри - благородният мошеник" от Мила Цанкова.


Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Trending Articles



<script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>