Навън вятърът роши листата, които са толкова зелени и големи, колкото не съм ги виждала никога преди. Сигурно е заради дъждовете. Харесва ми, защото шумът ми напомня за нещо мистично и невидимо. Точно както подправките пеят своята древна песен и има само две жени, които могат да я чуят – Тило и Първата майка. Понякога обаче песента може да е погубваща и да донесе нещастие, от което дори Повелителката на подправките не би могла да се предпази.
Индийската култура е толкова тясно свързана с подправките и цветовете, че ми е почти невъзможно да видя безцветния и мрачен ежедневен живот на този народ. Когато чуя “Индия”, в главата ми не изплуват образи на близките индийски магазини, на Тадж Махал или на някой индийски ресторант. В главата ми експлоадират ярки цветове като тези на сари, традиционната женска дреха на индийките, носена от младоженка в деня на нейната сватба. После идват цветовете на останалите жени, а ако успея да си представя, че ги наблюдавам отдалеч, може би ще ми приличат на танцуващи подправки: наситено червена люта чушка, оранжев шафран, зелените листа на метхи, жълта куркума…
“Всеки си има подправка”, казва Тило. И всяка подправка има свое значение, послание към света, което трябва да се използва разумно. В “Повелителката на подправките” Читра Дивакаруни ни разказва историята на най-непокорната, но и най-надарена Повелителка, която може да чува тяхната песен и да разговаря с тях. Нейната мисия е да помага на сънародниците си в Америка и да им оказва помощ чрез силата на подправките. Ако обаче пристъпи някое от правилата, зададени при нейното обучение на острова, то подправките могат да се обърнат срещу нея. Желанието на Тило да помогне на другите и любовта към хората, които споделят мъките си в нейния магазин, я карат да прекрачи всички правила. Борбата в нея става още по-жестока, когато за първи път изпитва желание да използва магическата сила на подправките за свое желание. Това, разбира се, е забранено. Всяка Повелителка, която направи подобно нещо, ще бъде призована в огъня на Шампати, и ще бъде погубена.
Книгата на Читра Дивакаруни е магическо обсебване, което поръсва прашец от всякакви емции и подправки върху душата, не само докато четете, но и дълго след това. Историята е толкова красива, че няма как сами да не повярвате в силите на подправките. А когато това стане, може би ясно ще видите и острова, на който Първата майка обучава своите нови повелителки.
Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от издателство “Кръгозор“
п.п. Колкото и да обичам Айшвария Рай като актриса, филмът не може да стъпи на малкия пръст на книгата, така че ви препоръчвам да го изгледате след като я прочетете, поне да се порадвате на красивата Айшвария и на нейния пъстър магазин.
Filed under: Любовни, индийска, художествена
